гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 27.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 6247 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. С. У. против определение № 259/17.07.2014г. по гр.д.№ 4257/2014г. ІV гр.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадена от него молба за отмяна на определение № 126/27.01.2014г. по гр.д.№ 903/2012г. на ІV гр.о. на ВКС в частта с която е отменено определение №396/20.02.2012 г. по гр.д.№1908/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 01.3.2011 г. по гр.д.№7052/2009 г. по описа на Софийския градски съд, в частта, с която е оставена без уважение подадена от него молба по чл. 248 ГПК молба вх.№92137/20.12.2010 г. за изменение на решение №5423 от 23.11.2010 г. по същото дело, за намаляване размера на присъдени разноски, за разликата от 10000 лева до 15480 лв., а в размера до 10 000 лв., определението е оставено в сила.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като е посочил основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК. Моли да се отмени определението и делото да се върне на състава на ВКС за произнасяне по молбата.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение за оставяне на частна жалба без разглеждане е, с което се прегражда развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 126/27.01.2014г. по гр.д.№ 903/2012г. на ІV гр.о. ва ВКС е отменено определение №396/20.02.2012 г. по гр.д.№1908/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 01.3.2011 г. по гр.д.№7052/2009 г. по описа на Софийския градски съд, в частта, с която е оставена без уважение, молба, вх.№92137/20.12.2010 г., подадена от П. С. У., за изменение на решение №5423/23.11.2010 г. по същото дело в частта за разноските като е намален размера им, за разликата от 10000 лева до 15480 лева и е оставено в сила определението за размера до 10 000 лв. Молителят счита, че този размер следва да е 80 лв.
Подадена е молба за отмяна на това определение, в която е посочено основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК. Тази молба е оставена без разглеждане с определение № 259/17.07.2014г. по гр.д.№ 4257/2014г. ІV гр.о. на ВКС с обжалваното сега определение. Съдът е изложил мотиви, че определението за разноски не подлежи на отмяна и, че в молбата не е посочено нито едно от изчерпателно изброените основания по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК.
Определението е правилно.
Изводът на съда, че молбата е недопустима е съобразен със закона. Производството за отмяна по чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове само на изчерпателно изброените в тези текстове основания, тъй като с него се цели преодоляване на силата на пресъдено нещо и задължителната сила на влезлия в сила съдебен акт за страните по делото.. Молителят е посочил в молбата текста на чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, но в съдържанието на молбата не е обосновал това основание. Посоченото основание според закона е налице при следните процесуални нарушения – ако страната е била лишена от възможността да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да е яви лично, или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Нито едно от тези законово установени нарушения не могат да се отнесат към определението, чиято отмяна е поискана. Производството по частната жалба против определението по чл. 248 ГПК се развива в закрито заседание, съгласно чл. 278, ал.1 ГПК, поради което оплакването за лишаване от право на участие е неотносимо към това производство, инициирано от самия молител. С обжалваното определение съдът се е произнесъл по допустимостта на молбата за отмяна, подадена от жалбоподателя, съгласно чл. 307, ал.1 ГПК, а произнасянето по нея е в закрито заседание без призоваване на страните според изричната разпоредба на закона. Само ако намери молбата за допустима, съдът призовава страните и се произнася по наведените основания за отмяна по чл. 303, ал.5 ГПК.
Наведените оплаквания в молбата за липса на мотиви и, че не е отговорено на наведените доводи в искането за намаляване на разноските, че те са платени на друго лице, различно от упълномощения и явилия се по делото адвокат, касаят правилността на определението, което е било предмет на обжалване пред ВКС. Производството за отмяна на влязлото в сила съдебни решения и приравнени на тях актове е извънреден способ за проверка, но само на изрично изчерпателно изброените основания в нормата на чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК, между които не е неправилността на този акт, поради това, че не е мотивиран или защото е необоснован. Само в рамките на инстанционния контрол може да се проверяват тези форми на неправилност на решенията и приравнените на тях определения. За допустимостта на молбата за отмяна се преценява не цифровото посочване на текст от закона, а съдържанието й, което следва да свърже законовата норма с конкретните данни по делото и наведени нови обстоятелства. Затова съдът като е приел, че молбата по съдържание не сочи отменително основание по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК е постановил определение в съответствие с процесуалния закон, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 259/17.07.2014г. по гр.д.№ 4257/2014г. ІV гр.о. на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: