3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
С., 04,10, 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 587 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 420, ал. 3 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 4811/25.V.2011 г. на И. Г. Н., действащ лично и като законен представител на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. С., подадена чрез процесуалния представител на търговеца от САК, против въззивното определение № 301 на Силистренския ОС, ГК, от 3.V.2011 г., постановено по ч.т. дело № 136/2011 г., с което е било отменено първоинстанционното определение № 917 на РС-Силистра от 10.ІІІ.2011 г. по ч. гр. дело № 203/2011 г. и отхвърлено искането за спиране на изпънението на издадена срещу тях заповед за незабавно изпълнение № 546/7.ІІ.2011 г. в полза на Б..
Оплакването на тези двама частни касатори е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, идентичен с този на първостепенния съд.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма] – С. писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие по допустимостта на частната касационна жалба, претендирайки за оставянето й без разглеждане.
Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Силистренския ОС, частната касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], област С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Атакуваният от [фирма] съдебен акт на Силистренския ОС не попада в нито една от двете категории въззивни определения, визирани в текста на т.т. 1 и 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито пък препятства хода на веднъж вече разрешеното по същество заповедна пр-во, развиващо се по реда на чл. 418 във вр. чл. 417, т. 2 ГПК. Понеже искането за спиране на заповед за незабавно изпълнение е подлежало само на двуинстанционно разглеждане /арг. чл. 420, ал. 3 ГПК/, атакуваното въззивно определение на Силистренския ОС представлява влязъл в сила съдебен акт. В случая се касае за функционална подсъдност, за наличието на която съдът е бил длъжен да следи служебно, поради което неправилното посочване от страна на въззивната инстанция, че определението й подлежало на обжалване пред ВКС не обуславя право на такъв инстанционен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната частна касационна жалба на И. Г. Н., действащ лично и като законен представител на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], област С., подадена против въззивното определение № 301 на Силистренския окръжен съд, ГК, от 3.V.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 136/2011 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Т. колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 587 по описа за 2011 г.