3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
С., 05,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №628/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №1604 от 25.07.2009 г. по т.д. № 1878/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба- [фирма] / в несъстоятелност/ е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение от 21.03.2012г. по т.д. 1040/02г. на СГС, с което по реда на чл.717, ал.2 ТЗ е отказано на синдика да започне публична продан на имуществото, предмет на уважения иск на настоящия жалбоподател с правно основание чл.135 ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че нормата на чл.613, ал.3 ТЗ не визира всички решения и определения, постановени в производството по несъстоятелност. И тъй като разпоредбата на чл.717 ТЗ не предвижда изрична обжалваемост на акта на съда, с който той отказва на синдика продажба на имущество, а и не отговаря на залегналите критерии за обжалваемост в чл.274, ал.1 ГПК то същите не подлежат на обжалване.
Частната жалба е неоснователна.
Ирелевантни за настоящето производство, както е отбелязал и жалбоподателя, са изложените доводи по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед реда, по който се разглежда подадената жалба, която не е касационна, тъй като неин предмет е постановено за първи път определение на въззивен съд, по което инстанционния контрол се осъществява от ВКС не по чл.274, ал.3 ГПК, към който е относимо и изложението по чл.280, ал.1 ГПК, а по чл.274, ал.2 ГПК, който текст не поставя такива изисквания.
Обжалваното определение е правилно. Контролът върху актовете на съда в производство по несъстоятелност е уреден изрично в ТЗ, като конкретно и лимитивно са изброени актовете подлежащи на касационен контрол. Доколкото чл.613а, ал.3 ТЗ изрично и императивно определя редът, по който се осъществява двуинстанционното разглеждане на актовете на съда по несъстоятелност, то и приложимата норма спрямо него правилно е определена от въззивния съд по чл.274, ал.1 ГПК. Т.е. акта на окръжния съд в производството по несъстоятелност следва да бъде или преграждащ развитието на производството или изрично следва да е указана с нарочна правна норма неговата обжалваемост. Законът не обвързва тази обжалваемост с изхода на спора т.е. с това в чия полза той е разрешен от първостепенния съд, както неправилно счита жалбоподателя. Ако е налице такова обвързване и правния резултат е обуславящ правото на инстанционен контрол, то и нормата предвиждаща такава разграничена обжалваемост следва да е изрична, а ако не е налице такава норма, какъвто е и разглеждания случай приложими са общите правила, при които обсъжданото процесуално право на жалба не е свързано с постановения резултат. В случая правилно решаващият състав е извел необжалваемост на определението по чл.717, ал.2 ГПК, тъй като неговото обжалване не е предвидено изрично. Законосъобразна е и преценката за това, че същото не е преграждащо, тъй като отказа да бъде осъществена проданта на определена вещ не обвързва съда, който при определени предпоставки може да постанови такава продан. Това е и основния критерий, по който следва да се преценява преграждащия характер на акта – възможността за пререшаване на спора.
С оглед изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1604 от 25.07.2009 г. по т.д. № 1878/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: