О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 557 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. П. Т., чрез пълномощника й адвокат Б, против решение № 88 от 27.01.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 802 от 17.03.2008 г. по гр.д. № 7380/2007 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявения от А. П. Т. против Д. А. Д. и Т. Д. А. /последният конституиран в производството по реда на чл.120 от ГПК-отм. като един от правоприемниците на Е. С. Д. / ревандикационен иск по отношение на ПИ № 1* по плана за новообразуваните имоти на селищно образование „Г”, гр. В. с площ от 776 кв.м.
Ответниците по касационната жалба Д. А. Д. и Т. Д. А. оспорват наличието на предпоставки за допукане на касационно обжалване, като претендират направените разноски.
Окръжен съд В. е приел, че на ищцата, като единствен наследник на П. А. К. , поч. на 11.02.2002 г., е възстановено правото на собственост в стари реални граници с решение № 515 от 15.06.1998 г. на ПК В. на лозе от 4.814 дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, част от което е процесния имот. По отношение на процесния имот е представено право на ползване на Д. А. Д. с решение на ИК на ОбНС В. по протокол № 24 от 17.11.1982 г. по реда на МПС № 11/1982 г., за което му е издадено удостоверение № 2/26.11.1982 г. /съставляващо официален удостоверителен документ, за оспорване автентичността на което ищцата не е ангажирала доказателства/, като описания в удостоверението имот е идентичен с процесния. Ползувателят е заплатил стойността на земята по установения от закон ред на собственика чрез общината. Въз основа на представените писмени, гласни доказателства и експертно заключение е прието, че към 1.03.1991 г. в имота е имало изградена полумасивна сграда, състояща се от Г-образно помещение, веранда, склад между терасата и пода на постройката, външна тоалетна, водоснабдена /с външен водопровод и чешма/ и електрифицирана, като е направен извод, че се касае до сграда за сезонно обитаване по смисъла на § 1в, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Счетено е, че по отношение на ползувателя Д. А. Д. са налице всички предпоставки на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото му на ползване в право на собственост, поради което ревандикационният иск е неоснователен.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като наведените твърдения по същество са свързани с довод, че изводите на съда относно наличието на сграда в имота към 1.03.1991 г. противоречат на практиката на ВКС, а и въпроса кога една постройка има характер на сграда по смисъла на § 1в, ал.3 от ПЗР на ППЗСПП, както и по отношение на извода за предоставено право на ползване, въпреки различните местности, е разрешаван противоречиво от съдилищата.
За да е налице противоречива съдебна практика, е необходимо да се достигне до различно разрешение по поставения правен въпрос, въпреки идентичността на релевантните факти. С решение № 1* от 3.10.2007 г. по гр.д. № 954 от 2006 г. на ВКС, ІV-Б г.о. е прието, че се касае до стопанска постройка, тъй като освен, че се състои от едно помещение, липсват помещение за инвентар и тоалет, водозахранване и септична яма. При липса на електрификация и водозахранване е направен извода, че състоящата се от едно помещение постройка, няма характер на сграда и в решение от 31.05.2005 г. по гр.д. № 3986/2004 г. на Районен съд В. В решение от 4.06.2007 г. по гр.д. № 281 от 2007 г. на Окръжен съд В. извода, че липсва сграда е направен с оглед неустановяване, че постройката, която отговаря на изискванията за сграда, е съществувала в този вид към релевантния момент – 1.03.1991 г. В решение от 22.08.2003 г. по гр.д. № 3* от 2002 г. на Районен съд В. правата на ползувателя по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ са отречени, тъй като не е предоставено право на ползване с акт на окръжния народен съвет, а допълнително изложените мотиви за липса на застрояване, съдържат констатация само, че се касае до постройка от една стая /т.е. при липса на складово помещение, тоалет, водозахранване и електрификация/. Доколкото липсва идентичност на релевантните факти по настоящия спор и по делата, на решенията по които се позовава касатора, то не е удостоверена противоречива съдебна практика по въпроса кога една постройка съставлява сграда по смисъла на § 1в, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Не е налице противоречива практика и по втория поставен въпрос, тъй като с решение от 5.11.2008 г. по гр.д. № 335 от 2008 г. е прието, че липсва надлежно предоставено право на ползване поради установената от експертното заключение липса на идентичност между местността, за която е взето решение от общинския народен съвет да се предостави правото на ползване и местността, в която се намира имота, за който претендира ползувателя, докато по настоящото дело е експертното заключение установява идентичност на предоставения за ползване и процесния имот.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът А. Т. следва да заплати направените от ответниците по жалбата разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 27.01.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
ОСЪЖДА А. П. Т., ЕГН **********, гр. В., кв.”В”, ул.”С” № 7 да заплати на Д. А. Д., ЕГН **********, гр. В., бул.”В” № 38, вх. А, ап.25 и Т. Д. А. , ЕГН **********, гр. В., ул.”Ц” № 6, ет.6, ап.14 разноски за настоящото производство в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: