О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 13.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 586 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. Й. чрез а. Р срещу решение № 105/ 30.12.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 205/2008 г., с което е изменено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по искове на касатора срещу З. “Е” АД, като е отхвърлен иск за неимуществени вреди над сумата от 25000 лв., частично е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбата –“Е” АД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с искове от В. Б. Й. срещу З. “Е” АД за сумата 50000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за непозволено увреждане, претендирани от застрахователя на основание чл.407 ТЗ /отм./ вр. с чл.45 ЗЗ. ведно със законна лихва считано от 18.12.2002 г. до окончателното плащане. Ищцата претендира обезщетение за претърпени вреди при ПТП, причинено виновно от водач на МПС З. М. , застрахован при ответника по риска “гражданска отговорност”, както и законна лихва от датата на увреждането.
СГС е уважил исковете както са предявени, а САС е намалил присъденото обезщетение на 25000 лв. с оглед прието съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат в размер на 1/2 част, присъдил е и законната лихва не от датата на увреждането – 18.12.2002 г., а от 28.03.2004 г. с оглед направено и уважено частично възражение за погасяване на лихвата по давност до 28.03.2004 г.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът формулира три въпроса от значение за изхода на спора, по които САС се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, чиито решения прилага с касационната жалба. Прилага и ТР № 28/28.11.1984 г. на ОСНК на ВС. Въпросите, формулирани от касатора касаят размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съпричиняването на резултата и вината на водача на МПС в случая и началния момент на дължимата лихва в случая, която според касатора е от деня на увреждането, а не от поканата. И трите въпроса действително са от значение за крайния изход на спора. Но по първи и втори въпрос не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, доколкото и размерът на обезщетението за неимуществени вреди, и съпричиняването на вредонсния резултат се преценяват във всеки конкретен случай, от конкретните доказателства по всяко конкретно дело. Относно обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд съобразява изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. Константна е практиката на съдилищата да присъждат обезщетения при преценка на търпените болки и страдания към момента на увреждането, а не в по-късен момент и с оглед инфлационните процеси, както поддържа касаторът. В този смисъл няма основание по този въпрос да се приеме различие между постановеното въззивно решение от САС и прилаганите от касатора решения на отделни състави на САС и СГС, доколкото се касае за различни случаи – като увреждания и време на настъпването им.
Съпричиняването на вредоносния резултат също е обусловено от конкретна преценка на конкретни обстоятелства, от значение за вината на водача на съответното МПС, причинил ПТП-то и действията,респ.бездействията на пострадалото лице. В случая точно такава преценка е извършена от САС и няма противоречие с ТР № 28/28.11.1984 г. на ОСНК на ВС, доколкото е приета вина на водача на МПС, причинил ПТП в района на спирка на градския транспорт. Приетото съпричиняване на вредоносния резултата и от самата пострадала не е в противоречие с това тълкувателно решение, тъй като то не третира поведението на пострадалите, а режима на скоростите за движение на МПС, вкл.в района на спирки на градския транспорт. Ето защо и по този въпрос не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия формулиран въпрос – относно началната дата на дължимата законна лихва при непозволено увреждане, респ. по искове по чл.407 ТЗ /отм./ . Съдът е присъдил законната лихва от по-късен момент не защото е приел, че тя се дължи от поканата, както сочи касаторът, а защото ответникът е направил възражение за погасяване по давност, което съдът е намерил за основателно – настъпило ПТП на 18.12.2002 г. при предявен иск на 28.03.2007 г.
Доводи и съображения за наличие хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени, поради което настоящият състав на ВКС не намира основание за приложението й само в бланкетното позоваване на същата.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105/ 30.12.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 205/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.