1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
[населено място] 10. 06. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1621 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. М. и М. К. М., чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 13.10.2014г., постановено по в.гр.д.№1812/2014г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 24.02.2014г. по гр.д.№541/2013г. на Пернишки окръжен съд е уважен предявения от [фирма] срещу [фирма], Г. Д. М. и М. К. М. иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на [фирма] сключения между [фирма] и Г. Д. М. на 02.04.2012г. договор за покупко-продажба на недвижим имот с н.а.№103/2012г., с който [фирма] като продавач е продало на Г. Д. М. като купувач недвижим имот – масивна сграда с идентификатор … със застроена площ 156,8кв.м. на един етаж, ведно с правото на строеж върху собствен на купувача поземлен имот в [населено място]. Прието е, че са налице предпоставките на иска – че е установено качество на кредитор на ищеца /установено е със заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ и че намира приложение презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД предвид обстоятелството, че съпругата на купувача е управител на търговското дружество купувач – длъжник.
Касаторите сочат в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че: „въззивният съд не е обсъдил съвкупно събраните по делото писмени доказателства и доводи, с които по безспорен начин са установени предпонставките за основателност на иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД; решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно оборимата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД”. Касаторите не сочат правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Касаторите сочат в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „дали за да е налице основание за уважаване на отменителния иск по чл.135 ЗЗД относно възмездна сделка е достатъчно третото лице – приобретател на имуществото да е знаел за увреждането на кредитора или трябва и да е налице намерение за това увреждане и следва ли второто по презумпция от първото или намерението трябва да се доказва в пълен обем от страна на ищеца”. С въззивното решение не е разрешен поставения от касаторите въпрос, поради което не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Касаторите само са посочили разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не са посочили и не са аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторите не са посочили съдебната практика, която считат, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, касаторите са посочили съдебна практика, на която считат, че въззивното решение противоречи, постановена по поставения въпрос – решение №97 от 02.06.2011г. по гр.д.№828/2010г. на ВКС, ІІт.о., с което е прието, че въпросът за намерението за увреждане на кредитора е съотносим към съвсем друга хипотеза на иска по чл. 135 ЗЗД – тази в чл.135, ал.3 ЗЗД, когато атакуваното правно действие е извършено преди възникването на самото вземане на увредения кредитор. Тази хипотеза не касае настоящия правен спор, поради което не е налице и соченото от касаторите противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС. Останалите представени от касаторите два акта на ВКС – определения по чл.288 ГПК, не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.10.2014г., постановено по в.гр.д.№1812/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: