ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 654
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 668/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Н“ Е. – гр. М. срещу Определение от 11.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 226/ 2009 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено Определение от 15.ІV.2009 г. по ч.гр.д. № 263/ 2009 г. на Ломски районен съд, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск поради непредявяване на иска в дадения срок. По изложените съображения за неправилност на определението, жалбоподателят иска да се отмени.
Ответникът по частната жалба “М” Е. – гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява по искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск поради непредявяването на иска в дадения срок, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения:
С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск поради непредявяване на иска в дадения срок.
Определението на въззивния съд по обезпечение по чл. 390 ал. 2 изр. 2 ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск поради непредявяване на иска в дадения срок, има несамостоятелен, привременен характер.
В случая въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу отмяна на допуснато обезпечение поради непредявяване в срок на бъдещия иск и не е постановил за първи път обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение за отмяна на допуснатото обезпечение поради непредявяване в срок на бъдещия иск и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иск.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на ответника по жалбата налице ли са основания за допускане на касационно обжалване, както и тези на страните по съществото на частната жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Н“ Е. – гр. М. срещу Определение от 11.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 226/ 2009 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: