О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 20.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 687 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 7.05.2012 год. по гр. д. № 283/2012 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстационното решение от 11.11.2011 год. по гр. д. № 1494/2011 год. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците П. Д. М., В. Д. М., Н. Х. Б. и П. И. П., че последните не са членове на Ж. „А.” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица].
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците Н. Б. и П. М., чрез пълномощника им адв. Ив. К.. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по подробно изложените в жалбата съобажения. Искат отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
В изложението към касационната жалба касаторите релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържат довод, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно хипотезите, при които може да се приеме наличие на придобиване на членствени права в Ж. „по право” и възможността това придобиване да е основано на разпоредителна сделка или по силата на административен акт, предоставящ ограничени вещни права за конкретен обект, по който въпрос няма задължителна съдебна практика. По него е налице позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед поддържане довод за непълнота на разпоредбата на закона относно членството в Ж. по право и с оглед необходимостта правоприлагането по този въпрос да бъде усъвършенствувано.
Касаторите поставят и редица процесуалноправни въпроси, първият от които е свързан с допустимостта на доказателствата за установяване на факти с правно значение в общия исков процес, при наличие на прекратено производство за установяването им по реда на чл. 542 ГПК, който според тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите процесуалноправни въпроси касаят произнасянето на съда относно правнорелевантните факти и твърденията на страните, мотивиране на съдебния акт и обсъждането на събраните доказателства, по които касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, въз основа на цитираната и представена съдебна практика.
Представена е извън срока за обжалване молба – допълнение към горната касационна жалба с искане за приемане на писмени доказателства.
Ответницата П. Д. М. е подала в срок и втора касационна жалба, подадена чрез адв. Ст. К., с доводи за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Поддържат се идентични оплаквания за неправилност на решението.
В изложението се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложението на чл. 165, ал. 1 ГПК за доказване със свидетелски показания на факт, за който законът изисква писмен документ, ако същият е изгубен или унищожен не по вина на страната. Формулирани са и процесуалноправни въпроси , за които се поддържа да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – необсъждане на събраните гласни доказателства относно проведено събрание за приемане на касаторката за член в Ж., признанието на това обстоятелство от председателя на Ж. и задължението на съда да даде правна квалификация на иска.
В писмени отговори процесуалният представител на Ж. „А.” адв. Ст. С. оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението поради липса на ясно и точно формулиране на правните въпроси, както и неотносимостта на поставените такива към предмета на спора, по които да са налице и останалите предпоставки за допускане на касационното обжалване Претендира и направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е признато за установено между страните, че ответниците П. М., В. М., Н. Б., и П. П. не са членове на Ж. „А.”, въззивният съд приел, че ответниците имат доказателствената тежест да установят благоприятния за тях факт на приемането им за членове на Ж. съгласно твърденията им през м. април 1990 год., което не са сторили.
Относно правните последици на заповедта от 2.04.1990 год., на която ответниците се позозават като основание за придобиване на членствени права в кооперацията, въззивният съд приел, че същата е с предмет отстъпване право на строеж върху определени обекти в сграда, а не претендираните членствени правоотношение с Ж..
Поради недоказаност на твърденията на ответниците, че са членове на Ж. на поддържаните две основания, съдът е приел отрицателния установителен иск против тях за основателен и потвърдил първоинстанционното решение.
Следователно, релевантен за изхода на спора за членствените правоотношения между касаторите и Ж. „А.” е въпросът за доказателствената тежест за установяване на твърденията на страните. Въззивният съд е приел, че в тежест на ответниците е да установят благоприятния за тях факт на придобиване качеството им на членове на Ж. на основание приемането им за такива по реда на чл. 13 ЗЖСК, редакция ДВ бр. 55/78 год., или на поддържаното алтернативно основание – придобиване на членство по право, на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЖСК, в същата редакция на закона. Същите не са установили релевантния факт с представените по делото доказателства, който извод на въззивния съд се оспорва от касаторите. Оплакванията против него, съдържащи се в пространните изложения към двете касационни жалби, не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е обосновал този извод въз основа на последицата от неизпълнение тежестта на доказване в процеса. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, а съображенията на касаторите представляват по своята същност основания за неправилност, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. К. съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касаторите, както и от посочените от него факти и обстоятелства в жалбата /ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС/, поради което и не може да се допусне касационно обжалване на основания, различни от формулираните в жалбите. А формулираните от касаторите въпроси – за хипотезите за придобиване на членствени права по право, както и дали е възможно това да се осъществи по силата на разпоредителна сделка или по силата на административен акт, предоставящ ограничени вещни права за конкретен обект, както и начина на доказване съществуването на членствено правоотношение на двете основания в случаите на прекратено производство по установяване на този факт с правно значение, както и при изгубен или унищожен протокол на общото събрание не са предмет на обсъждане във въззивното решение, още по-малко произнасянето да е в противоречие с представената съдебна практика. Дори и да се приеме, че са такива въпроси с оглед имплицитното им включване в направения от въззивния съд извод за недоказаност на правопораждащия факт на членственото правоотношение, то разпоредбите на чл. 10 и чл. 13 ЗЖСК, в редакцията им към релевантния момент – април 1990 год. не са непълни или неясни, за да е налице необходимост от произнасяне на касационната инстанция с посочената от касаторите цел усъвършенствуване правоприлагането по тях. Въпросът за начина на доказване съществуването на членствено правоотношение на основание решение на общото събрание на Ж. при изгубен или унищожен протокол, поставен от касаторката П. М. във втората й касационна жалба, освен, че не е обсъждан в обжалваното решение, още по-малко да е обусловил правния извод в него, не сочи и противоречие с представената задължителна съдебна практика – решенията по гр. д. №№ 628/2009 год. ІІ т. о. на ВКС, 1531/2010 год. на І г. о. на ВКС и 549/2010 год. І г. о. на ВКС, в които поставените правни въпроси са различни. Неотносими са и останалите формулирани процесуалноправни въпроси, както и представената съдебна практика, тъй като същите представляват доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да обосноват наличие на основания за допускане на касационното обжалване.
Независимо от съображенията в пространните изложения на касаторите, както и тези в допълнителната молба за приемане на нови писмени доказателства, която е извън срока за касационно обжалване, поради което и не следва да се обсъжда, настоящият състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
С оглед този изход на настоящето произдство касаторите следва да понесат направените от ответната Ж. разноски в размер на 1 350 лв.
Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 728 от 7.05.2012 год. по гр. д. № 283/2012 год. на Пловдивския окръжен съд по подадените от Н. Х. Б. и П. Д. М., чрез адв. Ив. К. и от П. Д. М., чрез адв. Ст. К., касационни жалби против него.
Осъжда Н. Х. Б. и П. Д. М. да заплатят на Ж. „А.”, [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 1 350 лв. /хиляда триста и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: