О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София 20.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1726 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
,
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от С. Ч. Г. чрез адв.Г. Н. срещу решение № 655 от 5.12.14г.по в.гр.дело № 796/14г.на Русенския окръжен съд.С него е потвърдено решението на Русенския районен съд по гр.дело № 8128/13г.в частта,с която предявеният от А. Г. Г. против С. Ч. Г. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е уважен за сумата 5000 лв обезщетение за неимуществени вреди.Отменено е в частта относно началния момент,от който е присъдена законната лихва,като е постановено друго,с което законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е присъдена,считано от 4.12.2010г.
. Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане ; относно допринасяне на вредоносния резултат от страна на увредения и за доказателствената сила на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Ответницата по касационната жалба А. Г. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на жалбоподателя за причинените на ищцата А. Г. неимуществени вреди – болки,страдания и преживян стрес,които са пряка последица от нанесените й на 11.02.2009г.около 4.00 ч.в бившето семейно жилище на страните/тогава съпрузи в развод/ в [населено място] удари с нож.Въззивният съд е счел,че вредите са доказани от съдебно-медицинската експертиза,извършените хирургически интервенции и чрез свидетелските показания.Направен е извод,че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 5 000 лв съответства на общоприетото понятие за справедливост по чл.52 ЗЗД,като са съобразени вида и обема на причинените на ищцата неимуществени вреди.Съдът е счел,че не е установено по делото твърдението на жалбоподателя,че ищцата е съпричинила вредоносния резултат.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. в т.ч.и приложеното решение № 69 от 18.03.14г.по гр.дело № 4686/13г.,постановено по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.
В съответствие със задължителната практика /решение № 45 от 15.04.09г.на ВКС по т.д.№ 525/08г.на ІІт.о.; решение № 165 от 26.10.10г.на ВКС по т.д.№ 93/10г.на ТК,постановени в производство по чл.290 ГПК/е разрешен и въпросът налице ли е допринасяне на вредоносния резултат от страна на увредения .Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със съдебната практика.Съобразно този практика винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата,той я съпричинява.В случая от доказателствата от делото съдът е направил извод,че вредоносния резултат е настъпил единствено в резултат на виновното противоправно поведение на ответника.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Когато по делото е прието като писмено доказателство постановление на прокурора,в което са посочени обстоятелства,на които се основава защитната теза на ответника следва ли съдът да приеме,че тези обстоятелства са доказани и да обоснове решението си с тях.Поставеният въпрос не е значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Разпоредбата на чл.300 ГПК,че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца е ясна и не се нуждае от тълкуване.Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика,че постановлението за прекратяване на наказателното производство не обвързва гражданския съд,а се преценява с оглед на останалите доказателства по делото.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 655 от 5.12.14г.,постановено по в. гр.дело № 796/14г.на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.