О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр. София 23.06.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 16 юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 605 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. С. М., чрез адв. П. Г. срещу решение от 20.01.2011 г. по гр.дело № 4384/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 23.01.2009 г. по гр.дело № 413/2007 г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу Ц. П. В. иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на последната, че ищцата притежава право на собственост възоснова на законово наследствено правоприемство от А. И. Т., починал на 02.07.75 г. и реституция по чл.1,ал.1 ЗВСВОНИ на недвижимия имот – УПИ *в кв.* по плана на [населено място] м.”Л.” с площ от 4200 кв.м.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. съставлява ли процесуално нарушение безкритичното възприемане на изводите на експертизата от съда, без да се съобрази с останалите доказателства по делото и само на база на това заключение да се изградят изводите по съществото на спора, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК, 2. относно извършваната решаваща правораздавателна дейност от въззивната инстанция и представлява ли необсъждането на всички доказателства и неизлагането на мотиви относно фактическите и правни основания, възоснова на които е постановено решението основание за процесуално нарушение и основание за отмяната му, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/53 г. и ППВС № 7/65 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.19, решение № 1488/08.11.99 г. по гр.дело № 814/99 г. на ВКС V г.о., решение № 1985/17.10.2005 г. по гр.дело № 1075/2005 г. на ВКС IV г.о., решение № 752/18.11.88 г. на ВС III г.о.
Ответниците по жалбата Б. М. В., И. М. В., като наследници на починалата на 30.12.2010 г. в хода на делото ответница Ц. П. В., чрез адв.В. И. и третите лица помагачи Т. Д. В., П. В. П. и В. В. П., чрез адв.В. И. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Срещу постановеното въззивно решение в частта му относно разноските е подадена частна жалба от Ц. П. В. – починала на 30.12.2010 г. и заместена от наследниците по закон Б. М. В. и И. М. В.. По изложените в частната жалба съображения жалбоподателите искат присъждане на разноски за въззивната инстанция в пълен размер от сумата 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договори за продажба от 26.04.39 г. и от 14.04.1939 г. наследодателят на жалбоподателката А. И. Т. придобил правото на собственост върху нива с площ от 4.5 дка в землището на [населено място], С. о., м.”С. при граници С. К. А. от три страни и А. Т. и нива от 4.5 дка, находяща се в землището на [населено място], С. о., м.С. при граници С. К.А., К. Д.Р. и С. ниви.
Прието е, че с решение от 11.09.1948 г. на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС 6/7 ид.части от празно дворно място с площ от 7000 кв.м., находящо се в м.Ч. п. С. при граници С.А. и от две страни път е отчужден от наследодателя А. Т.. Съставен е акт за държавна собственост № 417/03.10.49 г. за завземане на имота. 1/7 ид.част от имота е освободена от отчуждаване. Наследодателят А. Т. е починал на 02.07.75 г., а жалбоподателката е негова дъщеря.
Съдът е приел, че с решение от 05.11.69 г. по гр.дело № 520/69 г. на Софийски народен съд, Димитровски район е извършена съдебна делба между съсобствениците на дворното място. В дял на наследодателя на жалбоподателката е поставен неурегулиран имот – дворно място с площ от 1000 кв.м., заедно с изградената в него стопанска постройка в м.Ч. предградие С.. В дял на СГНС е поставен имот от 6000 кв.м., представляващи част от нива в м.”Ч. п.”, съобразно скицата на вещото лице.
Със заповед № РД-57-851/12.03.2001 г. и Заповед № РД-57-85/04.07.2001 г. на Областния управител на [населено място] е наредено отписване от актовите книги на недвижим имот, представляващ празно място с площ от 4200 кв.м., отчуждено от А. Т. и актувано с А. № 417/7905/10.10.49 г. и № 417/24.08.70 г. и предаване владението на жалбоподателката.
Съдът е приел, че с решение № Р./16.12.2005 г. на ОСЗ „О. к.” е признато правото на собственост на наследниците на П. Г., един от които е ответницата Ц. В. и е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2300 дка, находяща се в землището на С. в м.”Д.”, к.л. № * имот № * от кадастралния план от 1958 г.
Въззивният съд е обсъдил тройната техническа експертиза относно регулационния статут на процесния имот. Прието е, с оглед становището на вещите лица, че не е установена идентичност между имотите, описани в договорите за продажба от 26.04.39 г. и от 14.04.39 г. и записките за вписване на същите и описания в заповедта на Областния управител от 2001 г. за дектуване. Според вещите лица имота, отписан от актовите книги със заповед № РД-57-85/12.03.2001 г. на Обл.управител на Област С. и нанесен в кадастралния и регулационен план на м.”Л. 6” в размер на 4090 кв.м. е идентичен с част от имота, предмет на гр.дело № 520/69 г. и нанесен в плана със заповед № 32/08.02.77 г. , като същият имот се различава по площ и форма от имот пл. № * по кадастралния план от 1949 г., съобразно който същият има площ от 3870 кв.м. и е записан в разписния лист на м.”Г. б.-С.” на името на А. И. Т.. Именно поради това вещите лица са изразили становище за липса на идентичност на имота, отписан от активите книги със Заповедта от 2001 г. на Областния управител с имотите, описани в договорите за закупуване на имоти от 14.04.1939 г. и 26.04.1939 г.
От правна страна съдът е приел, че наследодателят на ищцата А. Т. е придобил през 1939 г. две ниви от по 4.5 дка, като по реда на ЗОЕГПНС през 1949 г. са били отнети 6/7 ид.части от празно място с площ от 7000 кв.м., находящо се в м.Ч. п.-С.. Прието е, че не е установена идентичност между имотите, описани в договорите за продажби през 1939 г. и деактувания имот със заповед № РД-57-851/12.03.01 г. на Областния управител на [населено място]. С оглед на това съдът е направил извода, че не е установено имота, описан в исковата молба да е бил собственост на наследодателя на ищцата, съответно на последната, претендираща да е правоимаща за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ. Прието е, че реституционният ефект на ЗВСОНИ не е настъпил и жалбоподателката не се легитимира като собственик на процесния имот на заявеното придобивно основание.
При тези съображения съдът е приел предявения положителен установителен иск за собственост за неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за налачие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос. Съобразно даденото тълкуване в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставеният правен въпрос касае приложението на разпоредбите на чл. 157,ал.3 ГПКотм./, съобразно които съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Посочените разпоредби са достатъчно ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е създадена многогодишна и трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява с оглед липсата на промени в законодателството и обществените условия. Поради това съдът намира, че не се установява хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателката.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението на жалбоподателката В. М., относно извършваната решаваща правораздавателна дейност от въззивната инстанция. В подкрепа на доводите за наличие на това основание жалбоподателката е цитирала ППВС № 1/53 г. и ППВС № 7/65 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.19.
Според даденото тълкуване в т.19 от ТР № 1/2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС предмет на дейността на въззивната инстанция е разрешаване на материалноправния спор и тази дейност е решаваща по същество. Това тълкуване касае разпоредбите на чл. 196 и сл. ГПК/отм./, по който ред на осн.пар.2,ал.2 ПЗР ГПК е проведено въззивното производство пред Софийски градски съд. Според т.19-та при въззивното производство съдът преценява самостоятелно събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивната инстанция изготвя собствени мотиви, което задължение произтича от осъществяваната решаваща по същество, а не контролна дейност, така както е предвидено по отменената процесуална уредба, която е до изменението на ГПК с Д.в. бр.124/97 г. Въззивната инстанция не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция, като отрази, че за законосъобразни и обосновани. Дори и когато възприема мотивите на първоинстанционното решение, поради съвпадане на фактическите и правни изводи въззивния съд обосновава собствените си изводи, които са резултат от осъществената решаваща, а не контролна правораздавателна дейност.
В настоящият случай с въззивното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, заключенията на съдебно техническите експертизи – едночленна и тричленна, съответно и доводите на страните, и е направил свои собствени фактически и правни изводи. Осъществената правораздавателна дейност е решаваща и е в съответствие с тълкуването, дадено в т.19 от ТР № 1/2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Относно цитираната практика на ВКС – ППВС № 1/53 г. и ППВС № 7/65 г. съдът намира, че същата визира отменен процесуален ред относно правомощията на втората инстанция, поради което даденото разрешение на правния въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос в частта му, доколко необсъждането на всички доказателства и неизлагане на мотиви относно фактическите и правни основания, възоснова на които е постановено решението представлява съществено процесуално нарушение.
С решение № 1488/08.11.99 г. по гр.дело № 814/99 г. на ВКС V г.о. е прието, че необсъждането на всички доказателства е основание за отменяване на обжалвано решение от ВКС. В решение № 1985/17.10.2005 г. по гр.дело № 1075/2005 г. на ВКС IV г.о. е застъпено становището, че съдът следва да установи правилно фактите, като ги прецени от гледището на закона, при което конкретно, точно и ясно посочи какво приема за установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава фактическите си изводи, че правораздавателният орган е длъжен да изгради фактически изводи относно всички релевантни за спора обстоятелства, дори доказателствата по делото да не са достатъчни, като приложи правилата за последиците от разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес. С решение № 752/18.11.88 г. на ВКС III г.о. е прието, че към решението съдът излага мотиви за фактическите и правни основания, възоснова на които е постановено. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с даденото разрешение в цитираните решения на състави на ВКС. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси от жалбоподателката В. М..
Срещу въззивното решение в частта му за разноските е подадена частна жалба с вх. № 7042/01.02.2011 г. от ответницата Ц. В., починала на 30.12.2010 г. и заместена от наследниците по закон Б. М. В., И. М. В.. По изложените съображения в същата жалбоподателите искат отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. Освен подадената частна жалба от 01.02.2011 г. е подадена молба от жалбоподателите пред въззивния съд на осн.чл.192,ал.4 ГПК/отм./ за допълване на решението в частта за разноските. С определение от 09.03.2011 г. по гр.дело № 4384/2009 г. Софийски градски съд с оглед изхода на спора е изменил въззивното решение в частта за разноските и е осъдил ищцата В. С. М. да заплати на Ц. П. В. сумата 2000 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. Следователно подадената частна жалба срещу въззивното решение в частта му за разноските е без правен интерес, тъй като претендираната сума вече е присъдена. Същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение 20.01.2011 г. по гр.дело № 4384/2009 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 17707/28.02.2011 г., подадена от ищцата В. С. М., [населено място],[жк], [жилищен адрес]02, чрез адв. П. Г..
Оставя без разглеждане частната жалба вх. № 7042/01.02.2011 г., подадена от Ц. П. В., починала в хода на делото на 30.12.2010 г. и заместена от наследниците по закон Б. М. В. и И. М. В. и двамата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. В. И. срещу решение от 20.01.2011 г. погр.дело № 4384/2009 г. на Софийски градски съд в частта му относно присъдените разноски, като преоцесуално недопустима.
Определението в частта, касаеща произнасянето по частната жалба подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до Б. М. В. и И. М. В. пред друг състав на ВКС. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: