О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
Гр.София, 27.09.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.787 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. М. срещу решение №.197/13.12.18 по г.д.№.401/18 на ОС Сливен – с което, след частична отмяна на решение №.569/23.05.18 по г.д.№.265/18 на РС Сливен, предявеният от касатора обратен иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ за сумата 5016,66лв. е отхвърлен като неоснователен, ведно със съответно произнасяне по разноските.
Ответната страна ЧСИ П. Г. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че условията на чл.74 ЗЧСИ за ангажиране отговорността на ответника не са налице, тъй като липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата – вреда. Производството е образувано по предявен от Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение /САГБАЛ/ „Ева“ЕООД срещу А. М. иск с правно основание чл.499 ГПК за заплащане на сумата 5016,66лв.–внесена от дружеството като покупна цена за 10/12ид.ч. от правото на собственост върху възложени му изцяло 12бр. имоти по изпълнително дело №.20118370400040 по описа на ЧСИ П.Г. – която, предвид извършената публична продан, е била изплатена на ответницата в качеството й на взискател по делото – без купувачът да е могъл да придобие тези идеални части /с влязло в сила решение впоследствие е установено, че същите не са били в патримониума на длъжника (а в този на трети лица) – и САГБАЛ”Ева”ЕООД е придобило само действително притежаваните от него 2/12ид.ч./. При тези обстоятелства А. М. е предявила обратен иск с правно основание чл.74 ЗЧСИ срещу ЧСИ с искане в случай, че първоначалният иск бъде успешно проведен срещу нея, ЧСИ да бъде осъден да й заплати процесната сума – която ще съставлява вреда в резултат на негово виновно противоправно поведение. Към настоящия момент решението по иска с правно основание чл.499 ГПК е влязло в сила, а въззивният съд е приел, че обратният иск е неоснователен, тъй като, макар да е налице виновно противоправно поведение на ЧСИ, от същото взискателят не е претърпял вреда. Съдът е посочил, че ЧСИ не е извършил дължима проверка по реда на чл.483 ГПК /дали към момента на налагане на възбраната процесните имоти са били изцяло собственост на длъжника/ – в резултат на което се е стигнало до продажба и на непритежаваните от него 10/12ид.ч. Същевременно, при публичната продан на горепосочения на практика чужд имот, взискателят М. е била удовлетворена до сумата 5016,66лв. и дългът на длъжника е намалял с тази сума. Отразено е, че при връщане на имота в патримониума на собственика му, недължимо платеното от купувача на основание чл.499 ГПК е възстановено от взискателя, като дългът на длъжника също е бил възстановен до положението от преди незаконосъобразното действие на ЧСИ и взискателят запазва възможността си да получи пълно изпълнение, но чрез друг изпълнителен способ. От друга страна, ако не е било извършено това неправомерно действие, той не би получил тази сума – т.е. патримониумът му не би се увеличил с нея и тази полза не би била реализирана, респективно не би отпаднала след успешното провеждане на иска по чл.499 ГПК. При това положение в патримониума на А.М. няма вреда, причинена от неправомерното действие, а с уважаването на иска по чл.499 ГПК и осъждането й да върне полученото само се възстановява имущественото й положение отпреди извършването му. То не може да се квалифицира като пропусната полза – тъй като „ползата“ не би настъпила, ако не беше реализирана продажбата на чуждия имот – който длъжникът не е притежавал и не би могъл да послужи за удовлетворяване на вземане на негов взискател. Съдът е посочил, че вреда би могла да настъпи ако се твърди излизане на други средства от патримониума на взискателя – а именно разноски за съдебни дела, лихви и др. – но подобни твърдения не са изложени.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима въззивна жалба на ответника по обратния иск /подадена без правен интерес предвид направеното от същия изявление в първото съдебно заседание, че искът е основателен и го признава/, очевидно неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.4263/14, ІV ГО, реш.№.281/ 10.12.14 по г.д.№.3291/14, ІІІ ГО, реш.№.196/20.07.12 по г.д.№.1555/11, ІІІ ГО/ във връзка със следните въпроси: „че преведената на взискателя сума, получена от ЧСИ след извършена от него публична продан при драстично нарушение на разпоредбата на чл.483 от ГПК, не се е следвала на този взискател“, „че неправомерното действие на ЧСИ не е причинило вреда в патримониума на ищцата“, „че не следва длъжникът осъзнато да допусне за негов дълг да бъде продаден чужд имот“.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изведените от касатора въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси не са общи и абстрактни, каквито визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретни, свързани с фактите и обстоятелствата по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата при решаване на спора по същество-а не в настоящата фаза на предварителна селекция по критериите на чл.280 ГПК. Предвид изложеното те не съставляват годно общо основание за допускане на касация, респективно по отношение на тях не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно, цитираните съдебни актове на ВКС касаят общи положения и принципни постановки във връзка с ангажиране отговорността на ЧСИ – възприети и посочени и в самото въззивно решение – и са неотносими към така формулираните конкретни въпроси.
Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК. Евентуално признание на обстоятелства и на иск не лишават направилия го ответник от право да атакува постановеното впоследствие в негов ущърб решение. Нещо повече – съгласно изричната разпоредба на чл.264 ал.2 ГПК предварителен отказ от правото за обжалване, предприет преди то да се е породило, е недействителен. Предвид изложеното постановеният по въззивна жалба на ответника по обратния иск съдебен акт не е недопустим.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат на основание чл.78 ал.3 ГПК направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 1200лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.197/13.12.18 по г.д.№.401/18 на ОС Сливен.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН [ЕГН], да плати на ЧСИ П. И. Г., ЕГН [ЕГН], 1200лв. /хиляда и двеста лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: