6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 28.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2591 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 64036/26.V.2014 г. на едноличния търговец К. Г. И. от София, действащ с фирмата „Д. и К-К. И.”, подадена против онази част от въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 7.ІІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 14354/2012 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № ІІ-78-160 на СРС, ІІ ГО, 78-и с-в, от 6.VІ.2012 г. по гр. д. № 36310/2011 г.: за осъждането на ЕТ настоящ касатор – на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото [фирма]-София сумата 950.18 лв. (деветстотин и петдесет лева и осемнадесет стотинки), както и сумата 9 696.85 лв. (девет хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи неустойки поради невръщането на вещ след разваляне на сключен между страните по спора договор за наем и ведно със закононата лихва върху всяка от двете главници, считано от завеждане на делото /24.VІІІ.2011 г./ и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на ЕТ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова потвърдителна част /за двете неустойки в размер на 950.18 лв. и на 9 696.85 лв./ както в нарушение на материалния закон (чл. 309 ТЗ), така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което той претендира частичното му касиране. Инвокиран е довод, че при постановяване на решението в обжалваната му част въззивният съд е споделил изцяло установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка и е препратил към нея на основание разпоредбата на чл. 272 ГПК, като по такъв начин допуснатите от първостепенния съд нарушения на закона са нарушения, допуснати от въззивната инстанция.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК едноличният търговец обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), поддържа твърдение, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било, че: „Постановеният от Съда в решението размер на неустойка е недължим, поради прекомерния размер”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова потвърдителна част /за двете неустойки от 950.18 лв. и от 9 696.85 лв./, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство, представляващи изплатен хонорар за един негов адвокат от САК в размер на сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), съгласно приложен към отговора договор за правна защита и съдействие № 481150/14.VІІ.2014 г. Инвокиран е довод, че „конкретен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за селективна преценка за допустимост до касационен контрол, не е посочен”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата касационна жалба на ЕТ К. Г. И. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В атакуваната негова потвърдителна част постановеното от СГС въззивно решение е по търговско дело, заведено по иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД с посочена в исковата молба цена от 10 365.60 лв. (десет хиляди триста шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки), следователно надхвърляща законоустановения минимум по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, като тази претенция е била уважена частично – до размер на присъдената в тежест на ЕТ настоящ касатор неустойка от 9 696.85 лв.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. и мотивите изложени към същата, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не задължен и не може да извежда този релевантен въпрос – независимо дали материално- или процесуалноправен, от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда релевираното допълнително основание за това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Констатираното в случая погрешно отъждествяване от ЕТ настоящ касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, ЕТ настоящи касатор ще следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1 000 лв., представляваща платен хонорар за един адвокат от САК, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 481150/14.VІІ.2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 7.ІІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 14354/2012 г. в атакуваната част за присъдените в тежест на [фирма]-София неустойки в размер на 950.18 лв. и на 9 696.85 лв.
О С Ъ Ж Д А едноличния търговец К. Г. И., ЕГН [ЕГН], действащ с фирмата”Д. и К-К. И.” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх.”А”, ет. VІІІ, ап. # 22 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 във вр ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] до вх. „Б”, СУМА в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 481150/14.VІІ.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2