3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 654
С., 04.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 410/2011 година
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 902 от 08.04.2011 г. по ч. гр. д. № 461/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 44 от 11.02.2011 г. по ч. гр. д. № 18/2011 г. на Районен съд – Малко Търново за отхвърляне на заявлението й за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу Т. С. А. и солидарно задължените поръчители К. Й. Б., С. Х. Д. и Б. К. Б. въз основа на извлечение от счетоводна сметка за парично задължение в размер на сумата 6 539.79 лв., включваща 5 266.09 лв. – главница до 10.02.2011 г., 1 011.52 лв. – лихва за периода 29.12.2009 г. – 10.02.2011 г., и 262.18 лв. – санкционна лихва за периода 17.02.2010 г. – 10.02.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение поради неговата неправилност вследствие нарушения на закона и необоснованост.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, констатира следното : Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима.
С изменението на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а с разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което е потвърдено разпореждане на първоинстанционен съд за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата 6 539.79 лв. Частната касационна жалба е подадена на 26.04.2011 г. – след влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което по аргумент от § 25 от ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., обжалваемостта на атакуваното с нея определение следва да бъде преценявана съобразно разпоредбите на чл.280, ал.2 от ГПК и чл.274, ал.4 от ГПК в редакциите им след изменението с ДВ бр.100/21.12.2010 г.
При съобразяване размера на претендираното със заявлението парично вземане, който не надхвърля установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 10 000 лв., постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, а подадената срещу него частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 902 от 08.04.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 461/2011 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: