О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№654
София,01.07. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 807 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Ц. Т. чрез адв. С адв. Д. К. против решение № 94/26.02.2009 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Излагат се съоражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводтвените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното решение, като е потвърдено това на първата инстанция, упражняването на родителските права върху детето Г. Т. , на четири години, е предоставено на бащата И. Г. Т., на осн. чл. 71, ал. 2 СК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Поставените процесуално-правни въпроси са от значение за резултата по обжалваното решение, а те са: какво трябва да е съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във връзка с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и 266, ал. 2 ГПК, когато те са във връзка с установяване интереса на детето в производство по чл. 71, ал. 2 СК.
Представените от касатора две решения на Върховния касационен съд са във връзка с обстоятелствата, които следва да вземе съда при установяване благополучието на детето. Те са по-скоро свързани с оплакванията в касационната жалба за необоснованост и нарушение на материалния закон, но нямат отношение към определените по-горе значими процесално-правни въпроси.
Ето защо, не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Няма пречка, Върховният касационен съд да разгледа и други основания за допускане на касационното обжалване, на които касаторите не се позовават, но доколкото от касационната жалба и изложението, може да се приеме, че те съществуват. Отделно от това, характерът на съдебния спор задължава съда служебно да следи за интереса на детето, което значи, че касационната инстанция не е строго ограничена в обосновката и оплакванията на касатора.
В случая, съставът на Върховния касационен съд намира, че отговорите на поставените в изложението въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради липсата на задължителна за съдилищата практика и нуждата от тълкуване на нови процесуално-правни норми.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане, като на касатора бъде указано да внесе държавна такса в размер на 15 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разглеждане касационна жалба, подадена от Б. Ц. Т. чрез адв. С адв. Д. К. против решение № 94/26.02.2009 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1/2009 г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 15.00 /петнадесет/ лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: