О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№655
гр. София, 01.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 5359/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] , общ. Е. П. чрез адвокат А. Г. против решение № 346 от 01.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 327/2016 г. на Софийски окръжен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че ищцата е изразила изрично съгласие да последва предприятието , че работодателят не е отправил предложение до работника да последва предприятието в предвидените в КТ срокове и че е симулирал преместване на предприятието. Счита, че тези изводи на въззивната инстанция не се основават както на събраните по делото доказателства така и на закона , поради което решението е неправилно и незаконосъобразно.Моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Ответницата по жалбата О. И. С., чрез адвокат Р. Д., в законоустановения срок е подала писмен отговор, в който застъпва становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение, Окръжен съд – София е потвърдил решение № 164 от 29.12.2015 г., постановено по гр. д. № 526/2015 г. на Елинпелинския районен съд, в частите, с които е признато за незаконно и е отменено уволнението на О. И. С., извършено със Заповед № 58/01.06.2015 г. на управителя на дружеството – работодател, на основание чл. 328. ал. 1, т. 7 КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „опаковчик“, работодателят е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2 641, 60 лв., за времето, през което е останала без работа поради уволнението: 02.06.2015 г. – 02.12.2015 г., заедно със законната лихва от 31.07.2015 г.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че не е налице нито един от двата елемента от фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ, а именно: преместване предприятието на работодателя в друго населено място и отказ на работника да го последва. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е констатирал, че само малка част от производствените машини и оборудване са били преместени в [населено място], като основната част от техническите съоръжения са останали в производствената база на [населено място]. Това обстоятелство обусловило извода на съда, че е налице фиктивно преместване на предприятието от страна на работодателя. По отношение втория елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ – липсата на съгласие от страна на ищцата да последва предприятието на работодателя, съдът е приел, че в случая такъв отказ не е налице, предвид обстоятелството, че същата е изразила съгласието си да последва предприятието като е поискала от работодателя да уговорят новите условия на труд и др. социално – битови условия.Посочено е, че работодателят е уведомил ищцата , че няма да осигури превоз и / или жилище в новото населено място, но не е и е дал възможност да заяви дали е съгласна да последва предприятието при тези условия.С оглед на това съдът е счел за неоснователно релевираното във въззивната жалба възражение за „привидност“ на гореописаното съгласие. Освен това съдът е приел, че в случая не е налице и конклудентен /мълчалив/ отказ от страна на ищцата да последва предприятието след като в следващите работни дни се е явила на старото работно място, а не на новото такова. Този извод е обоснован с обстоятелството, че даденият 1 – дневен срок за явяване на новото работно място бил крайно неподходящ с оглед възможността да се организира преместването .В. съд е приел също така, че уволнението е незаконно доколкото данните по делото сочат на „злоупотреба с право” от страна на работодателя при неговото извършване.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК допускането до касация е обосновано със следните въпроси:
(1) „Какво точно представлява преместването на предприятието – е ли то еднозначно с преместването на машините и работниците и дали липсата на изричен писмен отказ, е съгласие по смисъла на закона и в какъв срок следва да се даде съгласието да се последва предприятието, т. е. какво означава „изричен отказ“?
(2) „Защо се счита, че е симулативно преместването на предприятието, след като няма работници на площадката в [населено място], а са назначени други на съществуващата от 2011 г. площадка в [населено място] с цел съсредоточаване на производството за обединяване на дейността на дружеството?“
(3) „Как трябва да се изрази съгласието да се последва предприятието от площадката в [населено място] на съществуващата от 2011 г. площадка в [населено място] след като работниците от площадката в [населено място] са отказали да последват предприятието на съществуващата от 2011 г. площадка в [населено място]?“
(4) „Какъв е разумният срок за изразяване на съгласието да се последва предприятието, след като и самият законодател не е определил нормативен срок?“
(5) „След като не е уреден в законодателството срок, кои са критериите за определяне на разумния срок и какво означава да има изричен отказ да последва предприятието? Как би могло да се принуди работникът да изрази изричен отказ да последва предприятието?“
По отношение на така формулираните въпроси касаторът счита ,че е изпълнено допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК тоест , че тяхното разглеждане е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Съгласно задължителното тълкуване дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./. за да се допусне обжалваното въззивно решение до касационно обжалване, следва да са изпълнени следните комулативни условия, а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е обоснован и изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК.
В контекста на горното, следва да се посочи, че въпросите № 2 и 3 са некоректно формулирани, доколкото включват фактически твърдения на касатора , които не са приети като доказани в процеса и с оглед на това съдът не е формирал своите правни изводи върху тях. Такова е твърдението ,че на площадката в [населено място] към датата на процеса няма работници, както и това , че работниците като цяло са отказали да последват предприятието на площадката в [населено място].Отделен е въпроса, че при всяко уволнение на осн. чл. 328,ал.7 КТ на изследване подлежи дали конкретно уволнения работник или служител е отказал да последва предприятието, а не общо изразения такъв под формата на протестни действия. По изложените причини посочените въпросите не са правни по см. на чл. 280,ал.1, ГПК.
Въпросите под № 4 и №5, както и последната част на въпрос №1, отнасяща се до срока, в който следва да се изрази съгласие или отказ да се последва предприятието, на практика касаят една и съща проблематика, а именно относно разумния срок, в който работникът или служителят следва да изрази становището си относно това дали ще последва предприятието в новото населено място , доколкото това не е регламентирано в закона . Този въпрос , както и първия поставен въпрос в частта: Какво представлява преместване на предприятието в друго населено място по смисъла на чл. 328,ал.1т. 7 КТ са правни въпроси , които са били предмет на разглеждане във въззивното решение. Касационното обжалване по тях обаче не следва да се допуска, доколкото касаторът не е обосновал по какъвто и да било начин допълнителното основание по чл. 280,ал.1, Т.3 ГПК. Не е посочена неправилна съдебна практика, която следва да бъде изоставена или осъвременена, с оглед изменение в законодателството или обществените условия. Същевременно по поставените въпроси не се налага съдебната практика да бъде развивана, доколкото такава има, макар и с незадължителен характер.
С оглед на изложеното не са изпълнени комулативните изисквания , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова по отношение на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска.
Съобразно с изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на 550 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346 от 01.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 327/2016 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] , общ. Е. П. да заплати на О. И. С. от [населено място] , [община] , направените пред настоящата инстанция разноски размер на 550 лв. адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: