3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№655
С. 12.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 6/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 669 от 12.VІІ.2010 г. по гр.д. № 399/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение №1747 от 19.ІV.2010 г. по гр.д. № 9327/ 2009 г. на СГС в обжалваната от ищеца част, с която искът е отхвърлен и е постановено друго, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на малолетния Е. В. Б. – роден на 30.VІІ.2000 г., чрез родителите му и законни представители В. И. Б. и М. В. Б. – всички от [населено място] още 500 000 лв. (над присъдените 200 000 лв., в която част решението е влязло в сила) – обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 226 ал. 1 КЗ. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, които се свеждат до приложението на чл. 52 ЗЗД и иска да се допусне касационно обжалване, решението да се отмени и искът да се отхвърли над сумата 200 000 лв., присъдена с влязло в сила решение.
Ответниците по жалбата: ищецът Е. В. Б. – малолетен, роден на 30.VІІ.2000 г., действащ чрез родителите си и негови законни представители В. И. Б. и М. В. Б. – всички от [населено място], по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като неоснователна по същество и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, а ответникът по жалбата Дирекция Социално подпомагане – [населено място] – уведомена по реда на чл. 15 ал. 6 от Закона за закрила на детето, не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено в обжалваната част първоинстанционно решение и е постановено друго, с което осъдителен иск е уважен още за 500 000 лв., както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв. – чл. 280 ал. 2 ГПК в редакция към Д.в. бр.59/2007 г., на основание §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.), тъй като касационната жалба е от 7.Х.2010 г. и намира, че същата е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи изрично кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивния съд, като съображенията му са за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, поради което може да се приеме, че поддържа, че разрешеният релевантен за спора материалноправен въпрос, е за условията за уважаване на иска по чл. 226 КЗ и в какъв размер следва да се определи следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД.
Тъй като жалбоподателят не излага кое основание за допускане на касационно обжалване поддържа, нито съображения в подкрепа на някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби, както и основанията за допускане на касационно обжалване, като Върховният касационен съд не може да допусне касационен контрол на решението на основания, различни от формулираните в жалбата. От това следва, че съдът не може да допусне касационен контрол и при непосочени от жалбоподателя основания. Поддържаните оплаквания за неправилност на въззивното решение, не са основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 669 от 12.VІІ.2010 г. по гр.д. № 399/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: