О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 13.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия ,второ търговско отделение , в закрито заседание на единадесети юли , през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 338 по описа за две хиляди и дванадесета година и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с ал.1 т.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба Е. търговец „ А. Б. П. – А. – И “ против определение № 9 / 21.01.2012 год. по кас.дело № 3 / 2012 год. на първо търговско отделение на ВКС , с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същата против решение от 20.06.2011 год. по гр.д.№ 3122 / 2011 год. на Софийски градски съд , на основание чл.280 ал.2 от ГПК . Жалбоподателката оспорва правилността на атакуваното определение относно извода , че при сключването на сделката , от която произтичат и правните последици , на които основава претенцията си ищеца , ответникът – Столична община – е осъществявал частноправни , а не публичноправни функции , с оглед което се оспорва търговския характер на делото .
Ответната страна – Столична община – не е взела становище по жалбата .
Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и като насочена срещу подлежащ на обжалване , съгласно чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 от ГПК, редовен и допустим съдебен акт, следва да се разгледа по същество .
Атакуваното въззивно решение е постановено по предявен от жалбоподателката иск с правно основание чл.59 от ЗЗД , за осъждане Столична община да заплати обезщетение за неоснователното си обогатяване , вследствие извършени от ЕТ ” А. Б. П. – А. – И „ подобрения в общински имот – частна общинска собственост , обект на сключен договор за наем между страните . Искът е предявен като частичен, за сума в размер на 5050 лева . Жалбата е подадена след влизане в сила на изменението на чл.280 ал.2 ГПК / ДВ бр.100 от 21.12.2010 год./, поради което пар. 25 на ПЗР на ЗИДГПК / обн . в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 год./ е неприложим .
Постановеното определение на ВКС, първо търговско отделение е правилно и следва да бъде потвърдено . Сключената между страните сделка , за упражняване правото си на ползване по която ищцата е извършила процесните подобрения ,за пригодяване на наетия обект в търговски такъв , е с основание договор за наем , който не е сред абсолютните търговски сделки – чл.286 ал.2 вр. с чл.1 ал.1 от ТЗ . Сключената сделка е търговска за жалбоподателката – наемател , на основание чл.286 ал.1 от ТЗ , предвид качеството й на търговец , а съгласно чл.287 ТЗ разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни , ако едната от тях е търговец , освен ако не следва друго от ТЗ , каквото изключение в случая няма . Предмет на претенцията са правни последици настъпили във връзка с изпълнението на търговската и за двете страни , на основание чл.287 вр. с чл.286 ал.1 ТЗ , сделка . Нормата на чл.280 ал.2 от ГПК въвежда по-широко от „ търговска сделка „ понятие , относимо към прилагането й – „ търговско дело ” , в който смисъл преценените от предходния касационен състав характеристики на делото, определящи го като търговско , се споделят и от настоящия . Несъстоятелен е довода, че в правоотношението , във връзка с което е възникнало вземането на ищцата , макар претендирано на извъндоговорно основание , предвид липсата на изрична договорна клауза за извършване на подобренията , Столична община е упражнявала публичноправни функции . Осъществяваният от органи на общината административен контрол за наличие на разрешение за ползване обекта като търговски , не е елемент от съдържанието на правоотношението по договора за наем . Обстоятелството, че Столична община , като страна по договора за наем, се е задължила , а не е предоставила под наем обект, с разрешение за ползване с търговско предназначение, е относимо към изпълнението на договора за наем от наемодателя , което е извън предмета на спора .
С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9 /21.01.2012 год. на Върховен касационен съд , първо търговско отделение , постановено по кас.т.д.№ 3 / 2012 год. .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :