2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр.София, 19.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Ваня Атанасова
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2655 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. против решение от 25.01.2016 г., постановено по гр.д. № 10413 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „Б“ състав, с което е потвърдено решение от 30.06.2015 г. по гр.д. № 20182 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, 123 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на 3 768 лв. обезщетение за оставането му без работа.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие с константната съдебна практика относно момента, в който изтича срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като в случая актът за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът, който е работил като касиер в ответната банка, е подал на 12.02.2014 г. искане за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ. Работодателят не се е съгласил с оттеглянето на предизвестието, извършено на 17.02.2014 г. и с акт от 10.03.2014 г. е констатирал прекратяването на трудовия договор, считано от 17.03.2014 г.. Фактическият състав на това основание за прекратяване на трудовия договор включва свободно изразена в писмена форма воля на работника или служителя, достигане на писменото предизвестие до работодателя и изтичане на съответния срок/чл.335, ал.2, т.1 от КТ/. Този случай на прекратяване на трудовото правоотношение се различава от уволнението на предвидените в чл.328 от КТ основания, които уреждат потестативното право на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор/правото на уволнение/. Когато работодателят упражни своето право на уволнение, съдът следва да прецени дали към този момент действително е осъществено посоченото в уволнителната заповед основание. Само тогава моментът на връчване на заповедта на работодателя придобива значението, което касаторът неправилно му придава. При прекратяване на трудовото правоотношение с отправено от работника или служителя предизвестие правното действие настъпва с изтичането на срока, а актът на работодателя само го констатира. В този смисъл е трайната, непротиворечива и задължителна практика на ВКС, цитирана и от въззивния съд/ решение № 264 от 10.06.2015 г. по гр.д. № 1222/2015 г. на ІV Г. О. на ВКС, № 53 от 16.3.2012 г. по гр. дело № 854/2011 г., III Г.О. на ВКС, № 416 от 03.12.2013 г. по гр. дело № 1844/2013 г. IV Г.О. на ВКС, № 664 от 15.11.2010 г. по гр. дело № 192/2009 г. IV Г.О. на ВКС, решение № 664 от 30.11.2010 г. по гр. дело № 1896/2009 г. III Г.О. на ВКС и др./. Следователно в хипотезата на чл.326, ал.1 от КТ евентуално погрешно посочената дата в акта, с който работодателят констатира настъпването на прекратяването на трудовото правоотношение, не води до незаконосъобразност на това прекратяване. Ето защо отговорът на повдигнатия от касатора въпрос не може да се отрази на изхода на делото, поради което касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по този въпрос не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи 493,76 лв. юрисконсултско възнаграждение на [фирма].
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.01.2016 г., постановено по гр.д. № 10413 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „Б“ състав.
ОСЪЖДА М. С. С.-[ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК[ЕИК], сумата 493,76/четиристотин деветдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: