О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 20.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 855 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 29.06.2012 год. по гр. д. № 1477/2012 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 19.01.2012 год. по гр. д. № 654/2011 год. на Варненския районен съд, с което е възстановена запазената част на Б. Н. И. от наследството на баща му Н. И. П., чрез намаляване с 1/3 ид. ч. на дарението с нот. акт № */2009 год. в полза на С. Н. Г. на описания в него недвижим имот и е допусната съдебна делба на същия между Б. Н. И. с дял 1/3 ид. ч. и С. Н. Г. с дял 2/3 ид. ч.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителката С. Н. Г. с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че процесуалноправният въпрос относно приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК във въззивното производство е обусловил неправилното решение, като съдът е процедирал в противоречие на съдебната практика, изразяваща се в представеното решение по адм. д. № 6567/2000 год. на ВАС, както и, че този въпрос е от значение за точното прилагане н закона, както и за развитието на правото с оглед гарантиране участието на страната в производството по делото.
Ищецът Б. Н. И., чрез адв. Н. Т., в писмения отговор оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, респ. счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са били уважени, въззивният съд приел, че с дарението от наследодателя на ответницата С. Г. е накърнена запазената част на другия наследник, ищецът по делото, равняваща се на 1/3 ид. ч., съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН, поради което и искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен, а с оглед на този извод е основателен и искът за делба на съсобствения по наследство имот при посочените дялове за двамата съделители.
По фактите, установени със събраните доказателства, не е имало спор между страните.
Въззивният съд не е присъдил и разноски за производството поради липса на доказателства такива да са направени. Доводите в жалбата в тази насока са неотносими.
Оплакването на касаторката е за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд при разглеждане на делото в откритото съдебно заседание на 21.06.2012 год., с оглед подадената от нея молба за отлагането му поради заболяване, за което е представено медицинско направление. Съдът е счел, че последното не удостоверява наличието на предпоставката по чл. 142, ал. 2 ГПК и дал ход на делото.
Оплакването против процесуалните действия на въззивния съд представлява касационно оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, но не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е обусловил правните извода на съда при решаване на спора с предмет делбата на останалия в наследство недвижим имот. Отделно от това позоваването на практика на административния съд не може да обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както се поддържа от касаторката, нито това по т. 2. Липсват каквито и да било съображения за значението на формулирания въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а по въпросите за възстановяване на запазена част от наследство и съдебната делба е налице утвърдена съдебна практика, в т. ч. и задължителна, с която въззивното решение не влиза в противоречие, за да е необходимо произнасяне по тях от касационният съд. Такива правни въпроси не са и поставени от касаторката в приложеното към жалбата изложение.
Поради горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1306 от 29.06.2012 год. по гр. д. № 1477/2012 год. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на С. Н. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: