ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 655
София,20.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 7023 описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 16516 от 26.8.2014 г по гр.дело № 1793/14 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г” състав, с което е отменено решение № I-35-152 от 5.11.13 г по гр.дело № 43257/10 г на Софийски районен съд, 35 състав и е постановено друго, с което на основание чл.195 ал.1 предл.1 от ЗЗД е развален договора за продажба на недвижим имот, изграден в груб строеж и представляващ гараж № в жилищната сграда на УПИ , от кв.292 по плана на [населено място], м.”Е” на [улица], обективиран в нотариален акт № от г, т., рег.№ , дело № г на нотариус И. Н. като дружество [фирма] е осъдено да върне на М. А. Р. и Г. П. Р. платната по договора цена в размер на 22 600 лв и разноски във връзка със сключване на договора в размер на 934, 25 лв, ведно със законната лихва, считано от 3.9.2010 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответниците по касационната жалба М. А. Р. и Г. П. Р. от [населено място] оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв. С. С..Подържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.,че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел въз основа на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, че съгласно одобрения на 24.2.2006 г инвестиционен проект, процесния гараж № 7 е следвало да има застроена площ от 22,5 кв.м., а ширината на вратата е следвало да бъде 250 см.След започване на изкопните работи през м.октомври 2010 г се е наложило преработване на инвестиционния проект, като заради прокарани инсталации, въздуховодни и канализационни тръби, възможният отвор на процесния гараж е намален на 200 см и то без да се има предвид носещата рамка на гаражната врата, а квадратурата е намалена на 19, 79 см.Съгласно експертизата светлата ширина на входния отвор на гаражната врата е 1, 91 м, а разширяване не би могло да се извърши, тъй като би се засегнала колона К4 и инсталациите, преминаващи през гаража.Въззивният съд е приел, че към момента на сключване на сделката за продажба на недвижим имот в груб строеж купувачите не са знаели за извършената през 2007 г промяна в инвестиционния проект, тъй като този документ не е посочен сред представените при съставяне на нотариалния акт.Приел е, че при сключване на сделката е бил представен единствено проекта от 24.2.2006 г, съгласно който ищците са закупили от ответника недвижим имот с параметри, различни от тези по преработения инвестиционен проект.Промените не са отразени в договора за продажба, следователно на купувачите е продадена вещ със скрит недостатък.Същият е бил известен на продавача и не е можело да бъде забелязан от купувачите при обикновения преглед на вещта, изградена в груб строеж.Поради това продавачът отговаря на основание чл.193 ал.1 от ЗЗД и без да е необходимо да е уведомен от купувачите на основание чл.194 ал.2 от ЗЗД.За последните е възникнало правото да искат разваляне на договора, като върнат вещта и получат обратно платената продажна цена и разноските, сторени във връзка със сделката.По отношение на релевираното от ответника възражение за погасяване по давност правото на иск въззивният е приел следното : между страните са сключени договор за строителство и предварителен договор за продажба от 12.2.2009 г, както и договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № г от 20.2.2009 г.От съдържанието на този договор се установява, че към датата на сделката гаражът не е бил предаден, тъй като не е бил завършен.По тази причина относно предаването на вещта действат уговорките на сключения предварителен договор.В съответствие с него, след снабдяване с разрешение за строеж, продавачът е следвало да предаде вещта на купувача с приемателно-предавателен протокол, какъвто не е съставен и до настоящия момент.Тъй като ответникът не е представил доказателства за това, че е предал вещта по уговорения между страните ред, не може да се приеме, че е започнал да тече преклузивния срок за предявяване на иска по чл.195 ал.1 предл.1 от ЗЗД, поради което е неоснователно твърдението на ответника, че същият е погасен по давност.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.195 ал.1 предл.1 от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради недостатъци на продадената вещ и връщане на цената и разноските, сторени от купувачите в нотариалното производство.
Установено е по делото, че на 20.2.2009 г [фирма] е продало на М. А. Р. и Г. П. Р. недвижим имот собственост на дружеството, изграден в груб строеж и представляващ гараж № в сутерена на сградата, построена в УПИ от кв.292 по плана на [населено място], на [улица], с площ от 22, 54 кв.м, обективиран в нотариален акт № , т,рег.№ , дело № г, на нотариус И. Н., с район на действие СРС за сумата 22 600 лв.Сделката е предшествана от сключен между страните предварителен договор от 12.2.2009 г, в който освен параметрите на продаваемия имот и неговата цена е уговорено, че приемането на обекта от възложителя-купувач се извършва с двустранен констативен протокол.Към този момент възложителят следва да направи своите възражения за неизпълнена или лошо изпълнена работа, а изпълнителят е длъжен да отстрани всички неизправности.Съгласно предварителния договор, строителството е следвало да бъде извършено съгласно одобрен инвестиционен проект от 24.2.2006 г, който предвижда, че застроената площ на гаража е 22,5 кв.м, а ширината на вратата е следвало да бъде 250 см.Съгласно приетото по делото заключение по допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза след започване на изкопните работи през м.октомври 2007 г се е наложило преработването на
инвестиционния проект като е увеличена дебелината на шлицовите стени и това е довело до съществено намаляване на застроената площ на цялата сграда.Заради прокараните инсталации, въздуховодни и канализационни тръби, възможния отвор за врата на процесния гараж се намалява на 200 см /без да се включва носещата рамка на гаражната врата/, а размерът на застроената площ на вещта е намален на 19, 79 кв.м.С оглед тези изменения светлата ширина на входния отвор на гаража е намалена на 1, 91 кв.м, като разширяването й е невъзможно поради това, че би се засегнала бетонната колона К4 или инсталациите, преминаващи през гаража.Поради тези обстоятелства гаражът не би могъл да се използва по предназначение, тъй като в него не би могъл да влезе и маневрира автомобил с нормални размери.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът поддържа касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Като израз на противоречието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК са посочени: ТР по т.дело № 1/2013 г на ОСГТК, решение № 502 от 26.7.2010 г по гр.дело № 222/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 10 от 7.3.2011 г на ВКС по т.д.№ 475/10 г на Първо ТО, ТК и решение № 10 от 5.5.1981 г по гр.дело № 83/79 г на ОСГК.
Формулираните материално и процесулноправни въпроси са следните :
1/Допустимо ли е с въззивното решение съдът да преразпределя доказателствената тежест в процеса.
2/Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля или въобще не ги кредитира.
3/Как следва да се тълкува договор.Следва ли да се следи само за буквалния смисъл на текста, а не за смисъла, следващ от общия разум на изявлението, разгледан в общ план със съпътстващите го събития, обстановка и мотиви на страните за неговото сключване.
4/Следва ли продавачът да доказва фактическото предаване на вещта на купувача при условие, че това не му е указано от съда и при условие, че купувачът не е твърдял в процеса, че имота не му е предаден реално.
5/Кога настъпва предаването на вещта и започва да тече срока по чл.197 ал.2 от ЗЗД при продажба на имот в груб строеж.
6/След като е безспорно установено по делото, че в деня на сключване на сделката ищците са направили оглед на изградения в груб строеж гараж, при който не са установили наличието на недостатъци, следвало ли е съдът да приеме, че е изпълнено задължението на купувача да прегледа стоката, което същият е направил и не е установил наличието на недостатъци.
7/Следва ли да се приеме за незабавно уведомление за открити недостатъци, упражнено на 19.7.2010 г, при условие, че същите недостатъци са констатирани на 23.10.2009 г.
8/Как трябва да се тълкува разпоредбата на чл.194 ал.1 от ЗЗД и по конкретно задължението на купувача да прегледа вещта и може ли това задължение да се изпълни само чрез запознаване с инвестиционния проект за обекта.
9/Може ли очевидна характеристика на вещта, предмет на продажбата, да представлява скрит недостатък, който да бъде обявен за известен на продавача, което да ангажира отговорността му по чл.193 ал.1 от ЗЗД, като отпадне задължение да бъде уведомен от купувача-194 ал.2 от ЗЗД.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
По първия процесуалноправен въпрос.
С т.2 от ТР № 1/2013 г / на ОСГТК на ВКС е прието, че смисъл докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.
Не е налице сочения порок на въззивното решение, изразяващ се в неотстраняване на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение.В проведеното на 8.5.2013 г открито съдебно по гр.дело № 43257/2010 г, СРС, 35 състав е чел нарочно определение, с което е дал на ответника изрични указания на основание чл.146 ал.2 от ГПК относно обстоятелството, че не сочи доказателства за твърдението си за предаване на недвижимия имот на ищцовата страна на 20.2.2009 г./л.63 от делото/.Следователно не е налице непълен или неточен доклад на първоинстанционния съд.Дадените на ответника указания за правнорелевантните факти, подлежащи на доказване и в частност на факта относно твърдяното от него фактическото предаване на имота на сочената дата са точни и изчерпателни.Не е налице допуснато процесуално нарушение, което да е попречило на страната на ангажира относими и допустими доказателства относно фактическото предаване на вещта и липсата на забележки от страна на купувачите относно недостатъците на продадената вещ.
По втория процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК е от значение за изхода на делото, но той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, която е уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК.Така с решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2010 г., ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., ІV г.о. и др/ е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.С оглед данните по делото и правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд е обсъдил представените от ответника доказателства и направените от него доводи в отговора на исковата молба, отговора на въззивната жалба и представените писмени защити.От изложението по чл.284 ал.3 от ГПК не става ясно кои конкретни доводи и доказателства са останали необсъдени, а отделно от това тези най-общи твърдения касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
По третия въпрос, посочен в изложението.
Как следва да се тълкува договор.Следва ли да се следи само за буквалния смисъл на текста, а не за смисъла, следващ от общия разум на изявлението, разгледан в общ план със съпътстващите го събития, обстановка и мотиви на страните за неговото сключване.
Въпросът е общотеоретичен, неточен и неясен.Същият не сочи кой текст от кой договор не е подложен от съда на тълкуване във въззивното решение.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право, при наличието на специалните предпоставки на т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и отговор на общотеоретични и неясни въпроси, които поради тази причина нямат отношение към мотивите на въззивния съд. Още повече при така изложените мотиви на въззивната инстанция, материално правния въпрос не обуславя въззивното решение Съдът не е тълкувал текстове на предварителния или окончателния договор.Той просто се е позовал на тях.
Отделно от това въззивното решение не противоречи на представеното от касатора решение № 502 от 26.7.2010 г по гр.дело № 222/2009 г на ВКС, Четвърто Гражданско отделение.С него е прието, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на последния, обичаите в практиката и добросъвестността.Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението, доколкото буквалния текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка, предвид систематичното място в договора и общия му смисъл.
В разглеждания случай касаторът не е посочил коя уговорка в съответно в сключените между страните предварителен и окончателен договор не е тълкувана изобщо, или е изтълкувана погрешно от съда.
Следователно твърдяното противоречие не е налице.
По четвъртия и петия въпрос.
Отговорът е даден в посоченото от самия касатор решение № 10 от 7.3.2011 г на ВКС по т.д. № 475/2010 г на Първо ТО, постановено по реда на чл.290 от ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата.Съгласно това решение предаването на продадената вещ – е материално действие по изпълнение на договора. Съгласно т. 3 ТР 54/86 ОСГК, исковете за обезщетение от недостатъци на вещта на договорно основание се погасяват с изтичането на сроковете по чл. 197 ЗЗД или гаранционни срокове, които са независими едни от други. Срокът започва да тече от предаването на вещта и изтича в определения от закона момент.
По формулираните № 6,7, 8 и 9.
Така въведените въпроси не попадат в приложното поле на касационното обжалване. Всички те се свеждат до преценката на доказателствения материал по делото, чиято правилност обаче не може да бъде релевирана като основание за допускане на касационния контрол. В този смисъл са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Всъщност чрез така поставените материалноправни въпроси, касаторът оспорва обосноваността на извода на въззивния съд, че се касае за неизпълнение на задълженията на продавача, което е недопустимо в настоящото производство по селекция на касационната жалба. В допълнение следва да се отбележи, че приложеното решение № 10 от 5.5.1981 г по гр.дело № 83/79 г на ОСГК не е задължителен съдебен акт, тъй като не е постановления на Пленум на Върховния съд, Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл. 290 ГПК, поради което повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответниците направените от тях разноски в това производство в размер на 900 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16516 от 26.8.2014 г по гр.дело № 1793/14 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „Г” състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. А. Р. и Г. П. Р. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в това производство в размер на 900 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.