5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 22.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2389 /2013 год.
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. Д. от [населено място] чрез процесуалния му представител П. К. срещу въззивното решение от 15.06.2012 г., постановено по гражданско дело № 2402 по описа за 2010 г. на СГС, Гражданско отделение, Втори „Б” състав, с което е оставено в сила решение от 07.01.2010г. по гражданско дело 23105 от 2007г. на Софийски районен съд, 66 състав като са отхвърлени като неоснователни предявените от Ц. Ц. Д. срещу „О. ЕАД” искове по член 226, ал.3 вр. ал.1, т.1 от КТ за сумата 11 000 лв.- представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснат доход от пенсия в периода 30.06.2006г. до 14.06.2007г, иск по чл.226, ал.3, вр. ал.1, т.1 от КТ за сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 30.06.2006г. до 14.06.2007г. и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 200 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Ответникът по касация [фирма] чрез пълномощника му адв. И. Б. от САК оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва формулиран процесуално или материалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата или въпрос, по който липсва или е налице неясна практика, нуждаеща се от тълкуване или осъвременяване.
Предявени са искове с правно основание по член 226, ал.3 вр. ал.1, т.1 от КТ и чл.226, ал.3, вр. ал.1, т.1 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД. С исковата молба ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснат доход от пенсия, в следствие на неиздадени от ответника документи – формуляри по образец УПИ I и УПИ III и нова трудова книжка.За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.226, ал.3 вр. 1, т.1 от КТ, доколкото ищецът не е установил, че е претърпял вреди, които са в причинна връзка с незаконни действия на ответника и по точно ищецът не е установил, че е подал до осигурителния орган НОИ заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст нито, че органът е постановил разпореждане, с което е отказал да отпусне пенсия на ищеца.Обратното – от данните по делото е видно, че Д. е подал заявление до НОИ след датата на предявяване на исковата молба в съда, а на 20.06.2007г. също след предявяване на иска е прекратена регистрацията му като безработен в Бюрото по труда – „В.”.Приел е, че отпускането на пенсия представлява административно производство, което не се образува служебно, а по заявление на осигуреното лице (раздел 5 от КСО) и доколкото не е представено подадено до НОИ заявление, в полза на ищеца не би могло да възникне право на пенсия.Следователно дори да се приеме, че през исковия период ищецът е претърпял вреди, то същите не са в причинна връзка с поведението на ответника.
В изложението по чл.284, ал.3 по ГПК касаторът поддържа, че по въпроса относно приложението на чл.226, ал.3 е налице противоречива съдебна практика по идентични казуси-основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Сочи противоречие на въззивното решение с решение № 1009 от 30.12.1994г. по гр.дело 460/1993г. на Трето гражданско отделение, решение № 1125/4.4.1995 г по гр.дело № 903/95 г на ВС, Трето ГО, ТР № 4 от 5.4.2006 г по тълк.дело № 4/2005 г на ОСГТК, решение № 1323/13.1.2009 г по гр.дело № 2087/2007 г на ВКС, Първо ГО, решение от 5.6.2005 г по въззивно гр.дело № 91/2005 г на Великотърновски апелативен съд.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните разяснениея, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.Прието е ,че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В разглеждания случай изложението към касационната жалба не съдържа какъвто и да било, формулиран от касатора процесуално или материално правен въпрос, свързан с предмета на делото.Твърдението, че въззивното решение противоречи на чл.226 ал.3 от КТ не съставлява изведен от касатора въпрос, свързан с конкретния правен спор и обусловил изводите на съда.
Следователно не са налице касационните основания по чл.280 ал.1, т.1, 2 и т .3 от ГПК, поради липса на главната предпоставка-формулиран от касатора в изложението въпрос При това положение посочената в изложението съдебна практика не следва да бъде обсъждана, още повече, че е постановена при различна фактическа обстановка, обусловила различни правни изводи.Така например решение №1009 от 30.12.1994г. по гр.дело 460/1993г. на Трето гражданско отделение, третиращо въпроса за вреди, претърпени от работника и служителя, поради незаконно задържане на трудовата книжка и изразяващи се в невъзможността да сключи нов трудов договор с друг работодател, където е кандидатствал във връзка с обявени свободни места.Посоченото от касатора Тълкувателно решение № 4 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г., ОСГК и ОСТК касае отговорността на производствената кооперация при незаконно недопускане на член-кооператор, с когото е създадено трудово правоотношение и защитата на накърнените му права с искове по чл. 213, ал. 1 и 2 КТ, което също няма отношение към настоящия правен спор.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение 15.06.2012 г., постановено по гражданско дело № 2402 по описа за 2010 г.на СГС, Гражданско отделение, „Втори „Б” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.