1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр. София, 26.07.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 724 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. И. П. и Р. И. К., чрез пълномощника им адв. М. В., срещу решение № 1345/11.03.2011 г., по гр.д. № 11264/2009 г. по описа на СГС, ГО, IV-г въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 10.08.2009 г. по гр.д. № 15753/2006 г., по описа на СРС, ГО, 29-ти състав.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: добросъвестен ли е купувачът, който е купил държавен имот от несобственик по време, когато държавен имот не може да се придобие по давност, с оглед нормата на чл. 86 ЗС. Считат, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Д. И. Д. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, въпреки че е повдигнат конкретен материалноправен въпрос.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че ответникът е придобил собствеността върху възстановения ex lege на 21.02.1991 г. по реда на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ процесен имот по силата на добросъвестно давностно владение, което е установено на 15.04.1991 г., и е продължило непрекъснато и необезпокоявано до датата на подаване на исковата молба – 20.07.2006 г. С оглед нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ релевантен за придобиването на имота по давност е периода от 18.11.1997 г. до 18.11.2002 г., когато е изтекъл петгодишния давностен срок за придобиване правото на собственост от ответника.
От една страна, така поставеният от касаторите материалноправен въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, поради което не е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Напротив, въззивната инстанция е отчела в правните си изводи периодът, през който процесният имот не е могъл да бъде придобит по силата на давностно владение, и е отчетен периодът след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (ДВ, бр. 107/97 г.).
От друга страна, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което са се позовали касаторите, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на поставеният материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1345/11.03.2011 г., по гр.д. № 11264/2009 г. по описа на СГС, ГО, IV-г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: