6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 29.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3006 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 14237 от 20.ХІІ.2013 г. на А. К. Р. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 2060 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 12.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1968/2013 г., с коeто е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в І-7, от 16.І.203 г. по гр. дело № 1595/08 г. С последното настоящият касатор е бил осъден – на основание чл. 91-във вр. чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ (отм.) – да заплати на Гаранционния фонд сума в размер на 17 869.19 лв., представляваща изплатено на С. Д. Ч. от София обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с ПТП, настъпило на 4.ІІ.1999 г. и ведно със законната лихва върху тази, главница, считано от завеждане на делото /1.ІV.2008 г./ и до окончателното й изплащане. Със същото решение Р. е бил осъден – на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД – да изплати на ГФ и сума в размер на 9 261.67 лв., представляваща мораторна лихва върху същата главница за периода от 22.ІV.2004 г. и до предявяване на исковете.
Оплакванията на касатора Р. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 45 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата предявени срещу него от Гаранционния фонд обективно кумулативно съединени осъдителни иска – с правно основание по чл. 91-във вр. чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ (отм.) за присъждане на сумата 17 869.19 лв., както и по чл. 86, ал. 1, изр.1-во ЗЗД – за присъждането на сумата 9 261.67 лв. за периода 22.ІV.2004 г.–1.ІV.2008 г., да бъдат отхвърлени: като неоснователни и недоказани.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано на страници 3 и 4 от текста на жалбата, подателят й А. Кр. Р. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по противоречиво решавания от съдилищата правен въпрос: „За възможността да бъде направен извод за противоправност на деянието на водач на МПС на базата на влязло в законна сила наказателно постановление на компетентен държавен орган”. Съществуващата противоречива съдебна практика предизвиквала необходимостта от уеднаквяването й, т.е същият правен въпрос се явявал от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответният по касация Г. фонд писмено е възразил чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата от 1 007 лв. Инвокиран е довод, че релевираният от касатора правен въпрос „не е конкретизиран”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. Димитров Ч. от София, конституиран в процеса като трето лице-помагач на страната на ГФ, писмено е възразил както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата на Р. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му: „като правилно и обосновано”. Инвокира се довод, че „жалбата съдържа позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и в нея се навеждат известни доводи в тази връзка, но същевременно липсва описание и формулировка на правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд и да е създал основание за допускане на касационното обжалване и разглеждане на жалбата по съществото на заявените в нея оплаквания”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на А. К. Р. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното осъдително решение, САС е кредитирал експертите, чиито заключения потвърждават изводите на контролните органи за извършеното от ответника Ал. Р. административно нарушение, за което му е наложено наказание (удостоверение на СДВР-Направление „Пътно полиция”-КАТ от 25.ІІІ.2002 г. за издадено наказателно постановление № АА79/7.Х.1999 г.). Следователно решаващият извод на въззивната инстанция за ангажиране гражданската отговорност на настоящия касатор по реда на чл. 45 ЗЗД е бил изграден върху обсъждане на въпросното влязло в сила наказателно постановление в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал. Същевременно не се констатира този касатор да е представил като приложение към изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК влезли в сила съдебни решения, от които да е видно, че – в съпоставка с атакуваното в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК решение на САС – противоречиво се решава от съдилищата в страната релевираният правен въпрос: „За възможността да бъде направен извод за противоправност на деянието на водач на МПС на базата на влязло в сила наказателно постановление на компетентен държавен орган”. Не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като – съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г.- на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Конкретни доводи в който и да е от двата възможни аспекта на това общо /единно/ основание за допустимост на касационния контрол настоящият касатор обаче не е навеждал.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и с оглед изрично направеното от ответния по касация Г. фонд искане за това, касаторът А. К. Р. от София ще следва – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да бъде осъден да му заплати претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 1007 лв. (хиляда и седем лева), дължимо за изготвянето на отговор по касационната жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2060 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 12.ХІ.2013 г. постановено по гр. дело № 1968/2013 г.
О С Ъ Ж Д А А. К. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж. . „М.-3”, [жилищен адрес] ет. Х, ап. № 56 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на Г. фонд със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 007 лв. (хиляда и седем лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2