4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 655
С., 03.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 443/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. М. от [населено място] баня срещу въззивно решение от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 405/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд. С последното е потвърдено решение от 26.04.2010 г. по гр.д.№ 1973/2009 г. на Дупнишкия районен съд, с което В. В. М. е осъден да заплати на [фирма], [населено място], общ.С. баня сумата 2 400 лв., представляваща неплатена част от цената на доставени му на 01.10.2009 г. 40 куб.м. дърва за огрев.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния и процесуални закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали за продажбата на дърва следва да бъдат издадени съответните счетоводни документи, фактури, касови бележки и др., удостоверяващи произхода на дървата или договорът е неформален и тъй като е с цена под 5 000 лв., не е нужна писмена форма за доказването му. Излага съображения в подкрепа на твърдението си, че от значение по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е произнасянето от ВКС по въпроса за ролята на съда при приемане на копия от документи при необходимост от специализирана счетоводно-икономическа проверка във връзка с тях, съответно каква доказателствена активност се изисква от страната при попълване на делото с факти.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предмет на делото е предявен срещу касатора иск за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща неплатената част от стойността на 40 куб. м. дърва за огрев при единична цена 60 лв., доставени му по устна уговорка по превозен билет от 01.20.2009 г. След разтоварването им по негово нареждане в склада на трето лице – М. М., ответникът й заплатил 400 лв., като се уговорили след доплащането на остатъка от 2 000 лв. ищцата да му предаде фактура и съответните документи, удостоверяващи произхода на дървата за огрев.
С въззивното решение потвърдил осъдителното решение по предявения иск за неплатената част от цената на дървата за огрев, като възприел изводите на първостепенния съд, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажбата им, за доказването на който предвид който неформалния му и консенсуален характер са допустими свидетелски показания. Въз основа на събраните по делото доказателства е прието за неоснователно възражението на ответника, че е действал от името на третото лице-помагач М., в чийто склад били разтоварени дървата и със средства на което лице заплатил част от цената им, а остатъкът до 2 000 лв. били платени лично от него, за което му е издадена разписка общо за сумата 2 400 лв. Съдът е посочил, че сделката между страните е осъществена, като без значение е дали ответникът е действал за себе си или като представител на М., след като не е уведомил ищцата, че договаря от името и за сметка на последния и не е отрекъл, че й е заплатил част от цената в размер на 400 лв. Разписката според съда би имала значение само ако е било установено, че М. е действителният купувач на дървата, което твърдение останало недоказано в процеса.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Допустимостта му е очертана в чл. 280, ал. 1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т. 1, т. 2 и т. 3. На преценка подлежат правните изводи на съда, доколко те са съобразени със закона и съдебната практика и за обусловили крайния изход на спора по делото, а не неговите фактически констатации. В случая касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и като формулира съществения материалноправен въпрос за действителността на договора за продажба на движими вещи, не е развил релевантни доводи за приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, което има отношение за развитие на правото, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Константна е съдебната практика по въпроса, че договорът за продажба на движими вещи е неформален и консенсуален и за установяването му са допустими закона доказателствени средства, с която практика изцяло е съобразено въззивното решение. Дали насрещните волеизявления по договора принадлежат на страните по спора е въпрос на конкретно установяване от събраните по делото доказателства. От друга страна формулираният процесуален въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Не съставлява конкретен правен въпрос и този за дължимата от страните активност в процеса при установената в гражданския процес доказателствена тежест за всяка от страните по отношение на изгодните за тях факти. Следователно поставените от касатора въпроси са относими към основанията за отмяна, визирани в чл. 281 ГПК, но не и към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост касационното обжалване на въззивното решение, поради което искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение се явява неоснователно.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 405/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: