5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 31.10.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2194/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Обединена Българска Банка“ АД, [населено място] срещу постановеното от Старозагорски окръжен съд определение № 635 от 25.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1319/2019 г. С обжалвания акт е потвърдено определение № 28 от 28.06.2019 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията – [населено място], с което е отказано вписване на особен залог на търговското предприятие на „Агротека” О., [населено място], съгласно удостоверение изх. № 20190619105548 от 19.06.2019г., издадено от търговския регистър и регистъра на Ю. при Агенцията по вписванията, чрез подреждане на същото в книгата по чл. 33, буква „д“ ПВ, както и отразяване на удостоверените в него обстоятелства в част „Вписани обстоятелства“, раздел „Залог на търговско предприятие“, включително отразяване на вписаното пристъпване към изпълнение в помощните партиди на подробно описани в заявлението за вписване недвижими имоти, съставляващи отделни елементи на заложеното търговско предприятие, придобити с представения нотариален акт.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради противоречие със закона. Изразява несъгласие и развива подробни съображения срещу изводите на въззивния съд, че: с подадената молба до съдията по вписванията са инициирани две охранителни производства въз основа на един акт; непредставянето на втори еднообразен екземпляр от подлежащия на вписване акт и/или официално заверен препис от него е пречка за извършване на исканото вписване; липсата на вторично вписване в Имотния регистър на процесния особен залог е пречка за заложния кредитор за пристъпване към изпълнение; при пристъпване към изпълнение върху включените в заложеното търговско предприятие недвижими имоти е необходимо да бъдат изпълнени изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК за представяне на декларация за липса на задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски на залогодателя и на удостоверения за данъчна оценка на имотите.
Като значими за допускането на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Може ли съдията по вписванията да постанови отказ с оглед исканията, формулирани в придружителната акта, подлежащ на вписване, молба; 2. Когато издаденото от ТРРЮЛНЦ удостоверение съдържа обстоятелства и за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на отделни елементи от заложеното предприятие, вкл. недвижим имот и то бъде представено за вписване пред Имотния регистър, налице ли са две охранителни производства, ако договорът не е бил вписан преди това; подлежи ли на вписване такова удостоверение и кои обстоятелства, удостоверени с него, следва да бъдат отразени в Имотния регистър; 3. Ограничават ли се правата на кредитора досежно възможността му да изпълнява върху недвижимите имоти, включени в състава на заложеното в негова полза търговско предприятие, ако договорът не е бил вписан в Имотния регистър при учредяването му; 4. Може ли кредитор да впише в Имотния регистър при Агенцията по вписванията пристъпеното изпълнение върху недвижими имоти, включени в състава на заложеното в негова полза търговско предприятие, ако договорът не е бил вписан в Имотния регистър при учредяването му; 5. Изискванията на чл. 264 от ДОПК приложими ли са при вписване във вторичен специален регистър на пристъпване към изпълнение върху отделни елементи от заложеното търговско предприятие, ако преди това залогът не е бил вписан в този регистър; 6. Длъжен ли е кредиторът, пристъпил към изпълнение върху отделни елементи от състава на заложеното търговско предприятие /вкл. недвижим имот/, да представи декларация по чл. 264 от ДОПК на залогодателя и удостоверение за данъчна оценка на имота, за да впише правата си в Имотния регистър; 7. По какъв ред и начин кредиторът, вписал в ТРРЮЛНЦ пристъпване към изпълнение върху отделни елементи от състава на заложеното предприятие /вкл. недвижим имот/, може да впише правата си в Имотния регистър, ако това не е било сторено преди това“.
Освен с твърдението, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалвания акт.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е споделил всички направени от него изводи.
На първо място, решаващият състав е преценил, че с подадената от банката молба е поискано извършването на две вписвания – вписване на особения залог в Имотния регистър и вписване на пристъпване към изпълнение на включени в състава на заложеното търговско предприятие недвижими имоти, т. е. че с една молба са инициирани две охранителни производства, без обаче да са изпълнени предвидените в чл. 8, ал. 2, изр. 2 ПВ изисквания – за всяко от тях да е представен в оригинал подлежащият на вписване акт с официално заверен препис от същия, както и изискването за внасяне на съответната за всяко от вписванията държавна такса. Освен това, като правилни и законосъобразни са счетени и съображенията, че в случая представеното с молбата удостоверение от ТРРЮЛНЦ относно залога върху търговско предприятие подлежи на вписване чрез подреждането му в книгата по чл. 33, буква „д“ от Правилника за вписванията, но че това вписване не може да бъде извършено, тъй като не са изпълнени изискванията по чл. 264, ал. 1 ДОПК – не е представена нито декларация, от която да е видно, че залогодателят няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, нито удостоверения за данъчна оценка на включените в активите на заложеното предприятие имоти, от които да е видно, че за тях няма непогасени данъчни задължения. Нещо повече, в тази връзка съдебният състав е отчел и установеното чрез служебна справка от съдията по вписванията наличие на вписана възбрана върху процесните недвижими имоти от 24.04.2019 г. въз основа на постановление на публичния изпълнител при ТД на НАП – П. за обезпечаване събирането на публично вземане, преценено от него като индикация за съществуването на непогасени публични задължения на залогодателя, явяващо се пречка за исканото вписване.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените от частния касатор въпроси не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По-конкретно: Първите два въпроса, касаещи преценката на съда с какви искания е сезиран съдията по вписванията, е изцяло относима към правилността на постановения акт, която подлежи на проверка само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му; Въпроси № 3 и № 4 изобщо не са обсъждани в мотивите на въззивното определение – решаващият състав не е отрекъл принципно възможността за извършване на вписване на пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор, а е счел, че отправеното в тази насока искане не отговаря на формалните изисквания за редовност и поради това не подлежи на разглеждане; Въпроси № 5 и № 6, свързани с изискванията по чл. 264, ал. 1 ДОПК за представяне на декларация за липса на непогасени публични задължения на залогодателя и за представяне на удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти, включени в състава на заложеното предприятие, са поставени с оглед искането за вписване на пристъпване към изпълнение върху тези имоти, по което съдът не се е произнесъл, а изводът за необходимостта от спазване на посочените изисквания е направен по отношение на другото искане – за вписване на залога върху търговско предприятие в Имотния регистър; Въпрос № 7 за реда и начина, по който кредиторът, пристъпил към изпълнение, може да впише правата си в Имотния регистър, ако това не е сторено преди това, е изцяло теоретичен и като такъв не може да бъде определен като обуславящ за изхода на делото.
С оглед отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на обсъждане и заявеното по отношение на поставените в изложението въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, частният касатор е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК с оплаквания, които не сочат на очевидна неправилност на обжалвания акт. В рамките на правомощията си за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява определението като очевидно неправилно и не намира основание да го допуска до касационно обжалване в посочената хипотеза.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИНОНО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 635 от 25.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1319/2019 г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: