1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр.София, 08 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4868 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 -то ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба на П. А. С. от [населено място], представлявана от адв. И. Ц., срещу определение №1249/12.05.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. №1758/2015г. на АС – София, с което е отменено определение №6943/30.03.2015г. по ч.гр.д.№4219/2015г. на СГС и е допуснато обезпечение на бъдещите искове на Л. Л. Х. срещу П. С. в общ размер на сумата от 50 000 лв., чрез налагане на запор върху банкови сметки и дружествени дялове, срещу внасяне на парична гаранция в размер на 5 000 лева. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 – т. 3 ГПК.
Ответната страна по жалбата Л. Л. Х. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че подадената частна жалба е допустима / депозирана е в срока по чл.275, ал.1 вр. с чл.396, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата за допускане на обезпечение на бъдещите искове е основателна, тъй като е налице интерес и нужда от обезпечаване; а доколкото представените с молбата писмени доказателства са преценени за недостатъчни, обезпечението е допуснато при условието на чл.391, ал.1, т.2 ГПК – след внасяне на парична гаранция от молителката в размер на сумата 5 000 лева. Посочено е, че исканата обезпечителна мярка /запор на банкови сметки и дружествени дялове/ до общия размер на бъдещите претенции /50 000 лева/ е допустима и адекватна на търсената защита.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице въведените от касатора основания по чл.280 ал.1, т.1, т.3 – ГПК по въпроса за наличието на законовите предпоставки, при които молбата за обезпечение на бъдещ иск следва да се прецени за основателна.
На първо място следва да се посочи, че твърдяното противоречие на въззивното определение със задължителна съдебна практика не е аргументирано по никакъв начин – липсват представени /или посочени/ копия от съдебни актове, включващи се в понятието „задължителна съдебна практика”, според възприетото с т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГТК разрешение.
На следващо място, доводът, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационния контрол, поради „противоречива съдебна практика”, изразяваща се в различните разрешения на спора, дадени от първоинстанционния и въззивния съд по делото, е неоснователен. С т.3 от ТР№1/2009г. на ОСГТК се прие, че противоречивите разрешения в хода на инстанционното производство не формират такава съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила.
Не на последно място, поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага необходимост от тълкуване от ВКС на материална или процесуална правна норма, когато разглеждането на поставения правен въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и ако законовата норма е непълна, неясна или противоречива – т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в осъществяването на правата на кредитора по решението. Преценката за наличието на някое от законово визираните обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се осъществява за всеки конкретен случай, предвид данните по делото. В този смисъл, уеднаквяване на съдебната практиката чрез въвеждане на критерии или рамки, определящи обезпечителната нужда, би препятствало отчитането на спецификите на всяко отделно искане. Извън това, следва да се отбележи, че жалбоподателката не е изложила доводи, от които да се формира извод за значението на поставения правен въпрос с оглед точното прилагане на закона и за развитието в правото и то в контекста на настоящия спор.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1249 от 12.05.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. № 1758/2015г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.