О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
С. 08.10. 2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1317/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Е. С., срещу въззивно решение №1776 от 28.11.2017 г. по гр. дело №2140/2017 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №3014/21.07.2017 г. по гр.дело №4558/2017 г. на Варненския районен съд в частта, с която са уважени предявените от И. П. П. – Я. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ.
Ответницата по касационната жалба И. П. П. – Я., [населено място], оспорва жалбата.
В. съд е приел, че между страните по делото е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител”, както и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ. Ответникът по исковете е оспорил исковите претенции като неоснователни. Твърди, че лечебното заведение отговаря на смисъла, вложен в понятието предприятие в нормата на чл. 328, ал.2 КТ. Ищцата е била част от ръководния екип, доколкото съгласно длъжностната й характеристика, тя е била пряк ръководител и на нейно подчинение са били служителите на счетоводството. Заповедта е била издадена и в 9-месечния срок, посочен в закона. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се е ползвала от закрилата на чл. 333, ал.6 КТ, тъй като е била в отпуск за бременност и раждане. За този факт работодателят е бил надлежно уведомен. Видно е от болничен лист № Е 20167552671/ 18.01.2017 г. че ищцата е в отпуск от 17.01.2017 г. до 02.03.2017 г. /общо 45 дни /,поради бременност, като е отбелязано, че терминът за раждане е на 03.03.2017 г. Според удостоверение за раждане № [ЕГН], издадено от [община] от 20.02.2017 г. на 15.02.2017 г. е родена дъщерята на ищцата – И. К. Я.. Болничният лист е издаден в съответствие с изискванията на чл. 163, ал.1 КТ. На осигурителя [фирма] болничният лист е представен на 23.01.2017 г., съгласно подаденото от последния удостоверение до сектора на ТП на НОИ – В., поради което същият е уведомен за факта на ползвания от ищцата отпуск поради бременност и раждане. Ето защо уволнението на ищцата е незаконно.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: 1/ползва ли се от закрилата по чл.333, ал.6 КТ служителка, която е в отпуск по чл.164, ал.1 КТ за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, когато този отпуск се застъпва по време с отпуск по чл.163, ал.1 КТ за следващо дете, но служителката не е подала искане до работодателя за прекъсване на отпуската по чл.164, ал.1 КТ; 2/ следва ли да се приеме, че служителката е започнала ползването на нов отпуск по чл.163, ал.1 КТ за следваща бременност, след като не е бил надлежно преустановен ползваният от нея отпуск по чл.164, ал.1 КТ. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №1776 от 28.11.2017 г. по гр. дело №2140/2017 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд не се е прознесъл по тях. Те се повдигат за пръв път в касационното производство. Формулирането на правни въпроси във връзка с фактически твърдения, които се заявяват за пръв път пред ВКС, не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото касационният съд във фазата на допускане на обжалването е съд по правото, а не по фактите.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 400 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1776 от 28.11.2017 г. по гр. дело №2140/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на И. П. П. – Я., [населено място], 400 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.