О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр.София, 09.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4494 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца Я. З. С. срещу Определение №286/21.05.2013г., постановено по възз.ч.гр.д. №206/2013г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено Определение № 177/27.03.2013г. по гр.д.№644/2012г. на Окръжен съд Шумен. С последното производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, като е зачетена формираната сила на присъдено нещо между същите страни и за същия имот по влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата, предмет на гр.д.№240/2007г. по описа на РС Шумен. Жалбоподателят счита, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Конкретно основание за допускане на касационното обжалване, в хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, не е посочено.
Ответната страна по жалбата Р. З. С., в срока за отговор, не е представила писмено становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение съдът е приел, че образуваното и приключило дело за делба между същите страни и за същия недвижим имот, при разглеждането на което е било представено и процесното саморъчно завещание в полза на съделителката Р. С., е преклудирало със сила на присъдено нещо спора относно съсобствеността между страните. При постановяване на решението по допускане на делбата по гр.д.№240/2007г. на РС Шумен, съдът е обсъдил представеното саморъчно завещание и липсата на оспорване на същото от страна на Я. С., като е приел, че документът легитимира съделителката Р.С. като едноличен собственик на процесния имот и е отхвърлил иска за делба в тази му част.
Предмет на настоящото производство е предявеният от Я. С. иск за прогласяване нищожността на същия завещателен акт, която претенция е счетена от съда за недопустима, с оглед формираната сила на присъдено нещо в приключилия делбен процес. Съдът е посочил, че решението по допускане на делбата установява между кои лица и за кои имоти се извършва тя и какви са частите на всеки съделител. По тези въпроси се формира сила на присъдено нещо и по отношение на тях е налице забрана за пререшаването им.
За да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, следва да бъдат изпълнени изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. В случая, както в „Заявление /частна жалба/“ с вх.№2967/ 03.06.2013г. , така и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, озаглавено „Допълнение към частна касационна жалба“ с вх.№3259 /17.06.2013г., липсват формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Изложени са само пространни твърдения за пристрастно решаване на спора от съдилищата и за неправилност на съдебните актове. Тези оплаквания не могат да се разглеждат в настоящото производство по предварителна селекция на жалбите.
Според ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. К. съд не е длъжен и не може да извежда този правен въпрос от твърденията на страната, както и от сочените от нея факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. При липса на формулиран правен въпрос не може да се извърши преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване, съобразно предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.
Както се посочи, и в двете си писмени изложения, жалбоподателят не е формулирал конкретен, значим за изхода на делото правен въпрос, който да е бил предмет на решаване от съда и да е обусловил решаващите му изводи. Поради това, не са налице условия за допускане на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 286/ 21.05.2013г. постановено по възз.ч.гр.д.№ 206/2013г. на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.