О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
С., 15.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 537 по описа за 2011 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от К. срещу определение № 249 от 18.08.11г.по в.ч.гр.дело № 376/11г.на Апелативен съд-Велико Т.,с което е потвърдено определение от 8.07.11г.по ч.гр.дело № 325/10г. на Окръжен съд-Велико Търново.С него е разрешено на [фирма]-В.Т. да извърши безкасово плащане на задълженията си по осигурителни вноски в размер на 41 799.06 лв,намиращи се в запорирана сметка на дружеството в [фирма] [населено място],кл.В.Т..
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна.Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,в което жалбоподателят се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – липса на съдебна практика по въпроса в какво се състои мотивировката на молбата по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД и следва ли К. да доказва невъзможността на молителя да изпълни задълженията,за които се иска разрешение по ал.4.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] –В.Т. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване е налице,когато правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Посоченият от жалбоподателя въпрос – в какво се състои мотивировката на молбата по чл.23 ал.4 ЗОПДИППД и следва ли К. да доказва невъзможността на молителя да изпълни задълженията,за които се иска разрешение по ал.4, не от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.В определение № 325 от 30.05.11г.на ВКС по ч.гр.дело № 286/11г.на ІV г.о.е разяснено,че разрешението на съда в хипотезите на чл.24 ал.4 ЗОПДИППД се дава в случай на невъзможност на ответната страна да заплати съответния разход,което може да се установи както от приетите по делото доказателства,така и от представените от страните в производството по чл.24 ал.5 ЗОПДИППД други доказателства.Тежестта на установяване на твърдените факти в това специално производство не се отклонява от общия принцип за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК- всяка от страните е длъжна на установи фактите,но които основава своите искания или възражения.Дали са налице законовите предпоставки съдът да разреши плащане с имущество,върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон,е въпрос на преценка на установените факти за всеки конкретен случай.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 249 от 18.08.11г.,постановено по в.ч.гр.дело № 376/11г.на Апелативен съд –Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.