О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр.София, 24.06.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1789 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Т. Г. от гр. С., против решението от 19.06.2009г., постановено по гр.д. №2464/2008г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено решението от 25.07.2008г. по гр.д. №3176/2006г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от М. Т. Г. срещу М. Д. Г. от гр. С., иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. Д. Г. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от М. Т. Г. срещу М. Д. Г. иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот – 4/6ид.части от собствеността на апартамент в гр. С., което дарение М. Г. извършва в полза на своя син В. П. Г. , обективирано в н.а. №159/1997г., до размер на 1/3 ид.част от дарения имот, поради отказ на ответницата, като наследник на облагодетелствания, да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Въззивният съд е приел, че наследниците на дарения не са страна по облигационната връзка, поради което могат да бъдат носители на правното задължение за даване на издръжка на дарителя, от която той се нуждае, само ако издръжката е била поискана приживе на наследодателя и от наследодателя.
Касаторът поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, поради противоречива практика по разрешения с въззивното решение въпрос: дали наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение, ако последният не е поискал издръжка от самия надарен още преди неговата смърт. Позовава се на решение №407 от 26.07.2004г. по гр.д. №403/2003г. на ВКС, ІІг.о., решение №26.10.2005г. по гр.д. №1081/2003г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №149 от 11.08.2003г. по гр.д. №676/2002г. на ВКС, ІІ г.о., с които е прието, че щом дареният е починал, то наследниците встъпват в правата и задълженията му и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението поради отказ да дадат на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Междувременно след подаване на касационната жалба е постановено решение №1031 от 30.12.2009г. по гр.д. №4849/2008г. на ВКС, І г.о. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК, поради което и съгласно т.2 от ТР №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. С решението на ВКС е прието, че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от самия надарен още преди неговата смърт. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречива съдебна практика по този въпрос. При това положение не следва да се допусне касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като по релевирания правен въпрос е постановено решение по чл.290 от ГПК по уеднаквяване на съдебната практика. В случая разрешението на релевирания от касатора правен въпрос от въззивния съд се явява в съответствие с разрешението, дадено с решението по чл.290 от ГПК.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по релевирания правен въпрос има създадена задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. Отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.06.2009г., постановено по гр.д. №2464/2008г. на Софийски апелативен съд, по касационна жалба на М. Т. Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: