О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 10.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 492 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. В. Д. против решение № 1267/03.12.2008г., постановено по гр.д. № 984/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 5075/2007г. на Варненски РС в частта, с която е уважен иска по чл. 108 от ЗС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторката Г. В. Д., Р. Великов С. , И. И. Х. ЕГН-3202151040 и И. И. Х. ЕГН- 6004281041, последните двама като наследници на починалата в хода на процеса М. З. Х. за осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху реална част с площ 449 кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на с. З., м. “Л”, представляваща имот 225 по ПНИ, целият с площ 600 кв.м. при граници на тази част път, имот 337, останалата част от имот 225, имот 224, изобразена на приложена към решението скица.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищците, като наследници на Т. Г. Т. не се лигитимират като собственици по реституция, тъй като в решение № 42/05.03.1995г. им е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху имот с площ 16 дка, попадащ в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ, но не са посочени граници, съгласно изискването на чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакцията му, действаща към момента на постановяване на решението. Подлежащите на реституция свободни площи от този имот са възстановени на ищците със заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, но тя не обхваща части от имот 225, за който на наследодателят на ответниците е предоставено право на ползване и то е трансформирано в право на собственост на основание чл. 4а от ЗСПЗЗ. Ответниците са доказали реализирането на процедурата по пар.4а от ЗСПЗЗ с заявление, оценителен протокол, плащане и издаден на тяхно име констативен нот акт № 146,т.ІІ/1994г. и в ПНИ, имота е нанесен и записан на името на ответниците.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв. Понятието обжалваем интерес не е изрично дефинирано в новия ГПК. То не се покрива с данъчна оценка, защото няма изрична препратка към нея, а тя има основно фискално предназначение както по данъчните закони, така и с оглед заплащане на държавна такса по новия ГПК. Интересът на обжалващия обаче, когато се касае за недвижим имот е размера на неговата действителна стойност. Тя не може точно да се определи. Пазарната цена е най-близо до нея, но тя е променлива величина. Затова съдът приема, че размерът на обжалваемия интерес е над законово определения по чл. 280, ла.2 от ГПК.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е лигитимират ли се ищците като собственици на имот 225 с решението на ПК от 1993г., ако този имот не е включен в заповедта по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ и ако съдът отговори отрицателно на този въпрос следва ли да разгледа въпроса дали ответниците са придобили законосъобразно правото на собственост като бивши ползуватели, т.е. дали са били налице предпоставките на пар. 4а от ЗСПЗЗ.
Обосновава допускането до касация с това, че тези материално правни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение 383/31.05.2005г. по гр.д. № 309/2005г., решение № 804/23.07.2007г. по гр.д. № 600/2006г., решение № 2089/02.02.2004г. по гр.д. № 2782/2002г. на ІV гр.о. и гр.д. 1078/01.10.2007г. по гр.д. № 1107/2006г. на V гр.о. на ВКС.
Ответниците, освен, че считат, че решението не подлежи на касационно разглеждане на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, който довод съдът вече разгледа и прие за неоснователен, считат, че решението е съобразено със закона.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба правни въпроси са релевантни за превния спор, предмет на иска. Отговорът на тези въпроси обаче зависи от конкретните доказателства по всяко подобно дело. Действително законодателя не е придал обратно действие на нормата на пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, поради което изискването правото на собственост да се възстанови с такава заповед ще се отнася само за имотите, които не са реално реституирани до влизане на тази норма /ДВ бр.98/1997г. С решението от 1993г. имот 225, предмет на делото не е реално реституиран, защото в това решение не са описани граници, съгласно изрично предвиденото изискване за съдържанието на решението по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в нормата на чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ, бр. 72 от 1993 г. Съгласно тази норма, в решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници се описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Решението от 1993г. на което се позовават ищците не съдържа подобно описание на имота от 16 дка. Липсата на задължителни елементи от съдържанието на административния акт, какъвто представлява решението на ПК е пречка той да породи конститутивното си действие за възтановяване на правото на собственост. Такова действие е придадено от законодателя на заповедта по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост на бившите собственици, или се признава правото на собственост на бившите ползуватели. Тази заповед има вещно правно действие, поради което подлежи на вписване в службата по вписване. Тъй като на ищците не е издадена такава заповед за имот 225, а издадената в тяхна полза заповед касае други имоти, то за тях не е настъпила реституцията на имот 225. Затова съдът е приел, че ищците не се лигитимират като собственици, а поради това е без значение за предявения иск за собственост дали на ответниците е издадена заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ за имот 225.
Д. ищците предстоват противоречива практика относно това с какво решение се лигитимират бившите собственици на земи, попадащи в терени по пар.4 от ЗСПЗЗ, но тя е от по-ранен период и кореспондира на различните дати на постановяване на решенията и различното им съдържание, поради което не може да се приеме, че е налице противоречива практика по идентични, или сходни казуси. Активната материално правна лигитимация на ищците по иск за собственост се преценява във всеки конкретен случай съобразно представените от тях документи и конкретното им съдържание, поради което по този въпрос не може да има еднаква практика. Въпреки това следва да се подчертае, че актуалната съдебна практика на ВКС – Р № 17/31.01.2009г. по гр.д. № 5210/07г. на ВКС V гр.о., Р № 9985/08.10.2008г. по гр.д. № 3793/07г., е в същия смисъл, в какъвто е и обжалваното решение. Само в случаите, при които с влязло в сила решение е възстановено правото на собственост до изменението чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, бр. 68/30.07.1999 г., новата правна уредба не може да засегне придобитото вече право на собственост –/18.11.2008г. по гр.д. № 5533/2007г. на V гр.о. на ВКС.
По изложените съображения, предвид липсата на обективен идентитет, или сходство с казусите, решени с приложените решения и наличието на актуална съдебна практика на ВКС, разрешаваща спора по аналогичен начин, както той е решен с въззивното решение, съдът намира, че не е налице наведеното от касатора основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, а.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1267/03.12.2008г., постановено по гр.д. № 984/2008г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. В. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: