О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 16.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 540 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби от физическо и юридическо лице, които са били солидарно осъдени по акт за начет на АДФИ в особеното исково пр-во по чл. 299 ГПК /отм./ пред състав на Варненския апелативен съд .
Касационната жалба с вх. № 3676/18.VІІІ.2009 г. на „Г” ЕООД-гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. Ж. от АК- М. , е против решение № 137 на Варненския апелативен съд, ГК, от 24.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 152/08 г., с което, след частичното прекратяване на въззивното пр-во по отношение жалбата на „Т” АД-гр. Варна – поради наличие на постановен в полза на това д-во първоинстанционен съдебен акт, е било оставено в сила същото това решение № 40 на Варненския ОС, ГК, от 14.І.2008 г. по гр.д. 1696/07 г.: за потвърждаване акт за начет № 11040014/21.V.2007 г. на специализираната А. за държавна финансова инспекция, като дружеството-настоящ касатор е било осъдено солидарно с физическото лице Ч. А. А. от гр. В., в качеството му на член и председател на СД на „Т” АД-Варна, да заплатят на последното /”ТТЗ” АД-Варна/ сума в размер на 53 412.57 лв., като равностойност на причинената му от тях вреда от сключените два договора с предмет за учредяване вещно право на ползване и, съответно, право на строеж, явяваща се като разлика „между договореното в протокол на СД № 10/2002 г. и № 17/03 г. и цената на която са реализирани сделките”, ведно с мораторна лихва от 13 738.19 лв. върху горепосочената главница – от датата на сключване на договорите /16 май 2007 г./ и до предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата от последната дата /3.VІІІ.2007 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца-касатор са както за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, но също и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С оглед това „Г” ЕООД-гр. Варна претендира касиране на атакуваното въззивно решение и – независимо от оплакването си за допуснати процесуални нарушения, прави искане за постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъде отхвърлена молбата на АДФИ, респ. тази на „ТТЗ” АД-Варна по чл. 299 ГПК /отм./, ведно с присъждане на всички направени от д-вото съдебно-деловодни разноски в трите инстанции.
Касационната жалба с вх. № 3647/14.VІІІ.2009 г. на Ч. А. А. от гр. В. съдържа напълно идентични оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което и този касатор, независимо от доводите си за допуснати процесуални нарушения, претендира отменяването му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор, предмет на особеното исковото пр-во по чл. 299 ГПК /отм./, с който издаденият срещу него акт за начет на АДФИ, ангажиращ солидарната му отговорност с тази на „Г” ЕООД-гр. Варна, да се отхвърли.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, касаторът „Г” ЕООД-гр. Варна изтъква, че с обжалваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл „по материалноправни и процесуалноправни въпроси” при кумулативното наличие на предпоставките по: б.б. „а”, „б” и „в” на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. всички тези въпроси били решени в противоречие с трайната практика на ВКС, с тази на съдилищата в Републиката ”по аналогични случаи”, а и самото произнасяне на ВКС по наведените в жалбата оплаквания щяло „да допринесе за еднаквото прилагане на закона и за развитието на правото”.
При излагане на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът Ч. А. А. от гр. В. бланкетно се позовава на едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, посочвайки ги отново погрешно като букви „а”, „б” и „в”, т.е. съдържанието на това негово „изложение” дословно преповтаря тезата на касатора „Г” ЕООД-гр. Варна за наличие на приложно поле на факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Т” АД-гр. Варна писмено е изразило чрез процесуалния си представител адв. З от АК-Варна становището, че оплакванията в касационната жалба на „Г” ЕООД-гр. Варна, а също и в тази, подадена от Ч. А. А. от гр. В., са основателни, т.е. че актът за начет е незаконосъобразен, защото вместо реално причинена вреда на това д-во, неговото имущество в действителност било увеличено като резултат от сключените на 16.V.07 г. два договора .
В своите насрещни писмени отговори солидарно осъдените касатори взаимно признават както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на оплакванията си за неправилност на атакуваното от тях въззивно решение.
Ответното по касация министерство на финансите, конституирано от първостепенния съд в процеса като контролираща страна, не е ангажирало свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбите на „Г” ЕООД-гр. Варна и на Ч. А. А. от същия град.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, намира че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни /въззивници/ в производството пред Варненския апелативен съд, както касационната жалба на „Г” ЕООД-гр. Варна, така и тази на Ч. А. А. от същия град, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Предвид идентичното съдържание на двете касационни жалби, както и на изложенията към тях, обосноваващи допустимост на касационното обжалване, те не следва да бъдат обсъждани отделно.
Предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК са дадени от законодателя алтернативно и поради това тезата на двамата касатори за кумулативното им проявление е правно несъстоятелна. В техните две изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран нито едни материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд да се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а – от друга страна, действащият процесуален закон не познава основание за допустимост на касационното обжалване, според което произнасянето на въззивната инстанция да е „в противоречие с практиката на съдилищата в аналогични случаи”. Напротив, предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК визира приложно поле на касационното обжалване в хипотеза, когато конкретният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното решение /бил той материалноправен или процесуалноправен/ е „решаван противоречиво от съдилищата”. Същевременно предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, погрешно означавана на свой ред от касаторите като такава по б. „в” на този законов текст, няма предвид „еднаквото прилагане на закона”, а хипотеза, когато поради необходимостта от преодоляване на неяснота или наличие на непълнота в него, която следва да бъде отстранена, се налага тълкуване от страна на ВКС, но пак само доколкото конкретният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е такъв, който е релевантен не само за точното прилагане на закона, но едновременно с това и от значение за развитие на правото въобще. С оглед изложеното ирелевантно за целта на изложенията им е извършеното от двамата касатори позоваване на практика на отделни състави на ВКС, респ. на ВС на НРБ, създадена в периода от 1955 г. и до края на 2007 г., без нито едно от тези повече от 20 съдебни решения на гражданската и търговска колегии да е по някакъв начин относимо към особеното исково производство по чл. 299 ГПК /отм./ във връзката му сега с чл. 27, т. 4 ЗДФИ и чл. 236, ал. 4 ТЗ. В заключение, извън предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК са всички цитирани от двамата касатори арбитражни решения и определения, както и решения на ЕСПЧ в Страсбург.
С оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Варненския апелативен съд решение № 137/24.VІІ.2009 г. по гр.д. № 152/08 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 на Варненския апелативен съд, ГК, от 24.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 152/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 540 по описа за 2009 г.