ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 656
София, 01.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1279 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.А. като процесуален представител на Б. Д. М. от София срещу решението на СГС от 16.VІ.2011г. по гр.д. № 2415/2011г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] София не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивните решения ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 24.ХІ.2010г. по гр.д. № 27012/2010г. и вместо него е постановил друго, с коуето е отхвърлил предявените от Б. Д.М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „ръководител отдел „Счетоводство и финанси” с акт № РД-ЛС-302/14.ІV.2010г. на основание чл.328 ал.2 от КТ е законно. Налице са били всички предвидени в посочената разпоредба предпоставки за упражняване на правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение – договор от 26.ІХ.2009г. за възлагане управлението на дружеството на И. Д., заеманата от ищцата длъжност по длъжностна характеристика е такава от ръководството на предприятието, тъй като заемащото я лице ръководи етап от цялостния трудов процес в отделно обособено структурно звено, което организира и контролира счетоводната дейност на предприятието.
В изложението на Б. Д. М. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд не обсъдил длъжностната характеристика в частта по т.2 и 3, от които се виждало, че длъжността е извън ръководния състав, а междинно звено, подпомагащо този състав; съдът не събрал в това отношение доказателства за наличие на ръководен от ищцата състав, какъвто нямало; необсъждането на тези доказателства довело до нарушение на чл.328 ал.2 от КТ във вр. с пар.1 т.3 от ДР на КТ. Изводите на въззивния съд били неправилни и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в едно негово решение, според която при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, оценката за характера на изпълняваната от него длъжност трябвало да се основава на задълженията по длъжностната характеристика. От значение за фактическия състав по чл.328 ал.2 от КТ било и обстоятелството дали възложената на работодателя за изпълнение през новия мандат стопанска програма и цел налага подмяна на предишния управленски екип. В случая нямало нова програма, а се изпълнявала старата на предшественика Ат.С., което изобщо не налагало подмяна на екипа.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения поставен от касаторката по посочения начин процесуалноправен въпрос – за необсъждане на част от длъжностната характеристика – въззивният съд не се е произнесъл. Изводът си, че длъжността на ищцата е такава по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ, съдът е основал именно на представената по делото длъжностна характеристика, включваща като основни функции ръководството, организирането, контролирането и отговорността за цялостната счетоводна дейност на предприятието. От т.2 и т.3 от основните трудови задължения по длъжностната характеристика, изразяващи се в подпомагане от ръководителя на отдел „Счетоводство и финанси” на ръководството на предприятието при осъществяване на неговите правомощия във финансово-счетоводната и икономическата дейност и предлагане за назначаване, преназначаване и освобождаване от длъжност на подчинените му служители също следва, че длъжността е ръководна, а не, че е извън ръководния състав, каквото е твърдението на касаторката.
Останалите твърдения в изложението представляват оплаквания за процесуално нарушение, незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, но те се подлагат на касационна проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. За пълнота следва да се отбележи и че във връзка с тях въззивният съд не е разрешавал правни въпроси.
Изложените съображения налагат извод за липса в случая на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване на решението на СГС не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-б въззивен състав, от 16.VІ.2011г. по гр.д. № 2415/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: