О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№656
гр. София, 01.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 326/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община],чрез адвокат А. Г. против решение № 341 от 28.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 333/2016 г. на Софийски окръжен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че работодателят не е отправил предложение до работника да последва предприятието в предвидените в КТ срокове, че ищцата е изразила изрично съгласие да последва предприятието и че е работодателят е симулирал преместване на предприятието. Счита, че тези изводи на въззивния съд не се основават на събраните по делото доказателства , поради което е постановен неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Ответницата по жалбата А. Р. Я. от [населено място], чрез адвокат Р. Д. в законоустановения срок е подала писмен отговор, в който е изложила становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение, Окръжен съд – София е потвърдил решение № 174 от 30.12.2015 г., постановено по гр. д. № 513/2015 г. на Елинпелинския районен съд, в частите, с които е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Р. Я., извършено със Заповед № 117/24.06.2015 г. на управителя на дружеството – работодател, на основание чл. 328. ал. 1, т. 7 КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „грундировач-байцвач на дърво“ с код по Н. 75211002, работодателят е осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2 272, 68 лв., за времето през което е останала без работа поради уволнението: 24.06.2015 г. – 24.12.2015 г., заедно със законната лихва от 31.07.2015 г. и са присъдени разноски.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че не е налице нито един от двата елемента от фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ, а именно: преместване предприятието на работодателя в друго населено място и отказ на работника да го последва. Въз основа на събраните по делото доказателства / съдебно – счетоводни експертизи приети съответно от първата и от въззивната инстанция, както и свидетелски показания/ , съдът е констатирал, че само малка част от производствените машини и оборудване са били преместени в [населено място], като основната част от техническите съоръжения са останали в производствената база на [населено място]. Това обстоятелство обусловило извода на съда, че е налице фиктивно преместване на предприятието от страна на работодателя. По отношение втория елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ – липсата на съгласие от страна на ищцата да последва предприятието в новото населено място съдът е приел, че в случая такъв отказ не е налице, предвид обстоятелството, че работодателят изобщо не е предоставил възможност на ищцата да вземе становище по така отправеното й предложение.За неоснователен е приет довода на работодателя , че липсата на изразено съгласие от работника, следва да се приеме за „мълчалив отказ” . В тази насока е изтъкнато , че за да е спазено законовото изискване, отказът следва да е „ изрично изразен, ясен , категоричен и недвусмислен.”
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК допускането до касация е обосновано със следните въпроси:
(1) „Какво точно представлява преместването на предприятието – е ли то еднозначно с преместването на машините и работниците и дали липсата на изричен писмен отказ е съгласие по смисъла на закона и в какъв срок следва да се даде съгласието да се последва предприятието, т. е. какво означава „изричен отказ“?
(2) „Защо се счита, че е симулативно преместването на предприятието, ако няма работници?
(3) „Как трябва да се изрази съгласието да се последва предприятието?
(4) „Какъв е разумният срок за изразяване на съгласието да се последва предприятието, след като и самият законодател не е определил нормативен срок?“
(5) „След като не е уреден в законодателството срок, кои са критериите за определяне на разумния срок и какво означава да има изричен отказ да последва предприятието? Как би могло да се принуди работникът да изрази изричен отказ да последва предприятието?“
Съгласно задължителното тълкуване дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./. за да се допусне обжалваното въззивно решение до касационно обжалване, следва да са изпълнени следните комулативни условия, а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е обоснован и изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК.
В контекста на горното, следва да се посочи, че въпрос № 2 е неясно формулиран, доколкото не става ясно къде „няма работници”.Ако се приеме, че няма работници на площадката в [населено място] от тези които са работили в предприятието , то въпроса включва фактическо твърдение на касатора , което не са прието като доказано в процеса и въз основа на него съдът не е формирал своите правни изводи. Следователно този въпрос не е правен в посочения вече смисъл. Въпроси под №3 и 4 са неотносими към предмета на спора, доколкото хипотезата на чл. 328,ал.1,т.7 КТ изисква работникът да изрази отказ да последва предприятието , а не съгласие. Въпрос №1 и №5 имат характеристиката на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Касационното обжалване по тях обаче не следва да се допуска, доколкото касаторът не е обосновал по какъвто и да било начин допълнителното основание по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК. Не е посочена неправилна съдебна практика, която следва да бъде изоставена или осъвременена, с оглед изменение в законодателството или обществените условия. Същевременно по поставените въпроси не се налага съдебната практика да бъде развивана, доколкото такава има, макар и с незадължителен характер/ вж. Р №346/01.07.2016 г. по гр.д. №327/2016 г. на СОС/ . Към изложението е представено от самия касатор и решение от 01.07.2016 г. по гр.д. № 314/2016 г. , което е в същия смисъл, както обжалваното решение ,макар и да липсва отбелязване, че е влязло в сила.
С оглед на изложеното, не са изпълнени комулативните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова по отношение на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска.
Съобразно с изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 341 от 28.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 333/2016 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община], да заплати на А. Р. Я. от [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: