4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
[населено място] 10. 06. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1363 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ТП „Държавно горско стопанство” – [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт К., срещу решение от 18.12.2014г., постановено по в.гр.д.№305/2014г. на Окръжен съд – Кърджали, с което след отмяна на решение от 14.10.2014г. по гр.д.№218/2014г. на Районен съд – Момчилград са уважени предявените от Г. Х. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Г. Х. М..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Г. Хабил М. срещу ТП „Държавно горско стопанство” – [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед №3/16.04.2014г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство” – [населено място], на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”касиер домакин”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поставя въпрос: „относно приложението на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ по специално – извършено ли е реално съкращение на щата” и конкретно: „отговаря ли на изискванията на чл.328, ал.1, т.2 и извършил ли е съдът съдебен контрол в съответствие с цитираните от него/от касатора/, посочени от работодателя решения на ВКС или същите са визирани само като аргумент от страна на ответника-работодател, без да са ценени от съда”. Така формулираният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви по т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Поставеният от касатора въпрос предпоставя извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд по съществото на спора, каквато проверка за законосъобразност не може да бъде извършена в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непредственост и устност /мотиви по т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Отделно от това не е налице и соченото от касатора противоречие на въззивното решение с посочената съдебна практика на ВКС. Касаторът сочи, че „ в противоречие с със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл.292 ГПК с цитираното от съда решение по гр.д.№770/2012г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№4322/2013г. на ВКС, ІVг.о., според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който контрол не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на изисквания, заложени за извършване на съкращаване на щата съобразно чл.328, ал.1, т.2 КТ, а обхваща проверка на приетите от утвърдените щатни разписания преди и след прекратяването на трудовия договор с ищцата и изразените оспорвания от работника”. Касаторът сочи, че „в случая съдебният контрол е осъществен, но е осъществен в противоречие с приетите и цитирано от съда решение по гр.д.№4322/2013г. на ВКС, ІVг.о.”. Доводите на касатора не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, видно от което посочената от касатора съдебна практика е цитирана от въззивния съд именно като посочена практика на ВКС от страната – въззиваем в отговора на въззивната жалба. Отделно от това разрешените в така посочената практика на ВКС правни въпроси не са относими към решаващите изводи във въззивното решение за незаконност на уволнението: поради това, че не е доказано, че длъжността, заемана от ищцата е премахната реално, по съображения, че „видно от поименното разписание на длъжностите при ответника в сила от 14.04.2014г., т.е. след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата /на 11.04.2014г./, в клас 4 „помощен административен персонал” отново съществува длъжността „касиер-домакин”, заемана от ищцата”.
Касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл „по съществен материалноправен въпрос, отнасящ се до право на труд и този съществен материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона”. Така формулираният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не е налице соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.12.2014г., постановено по в.гр.д.№305/2014г. на Окръжен съд – Кърджали.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: