4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София12.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 14/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 50 от 14.ІХ.2010 г. по гр.д. № 148/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 295 от 17.ІІІ.2010 г. по т.д. № 501/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което [фирма] – [населено място], като правоприемник на [фирма] – [населено място], е осъдено да плати на Л. Ф. О. и на Р. М. М. – двамата от Д., Република И., чрез адв. С. Л. А. – Т. – САК сумата 76 200 евро – платена цена по предварителен договор № AGR0717, със законната лихва от 8.VІІ.2009 г., с оплакване за неправилност и необоснова – ност. Жалбоподателят в Становище по допустимостта на касационното обжалване сочи, че по прилагането на чл. 147, вр. чл. 133 ГПК, въззивният съд неправилно е приел, че е налице преклузия поради неподаване на отговор в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК, с което го е лишил от право на защита, така същественият за делото въпрос е: дали представеното доказателство в първото по делото заседание, на основание чл. 147 ГПК, е ново доказателство и като такова е допустимо. Жалбоподателят поддържа, че през срока за отговор не е разполагал с доказателството, което е поискал, за да докаже, че не е получил Предизвестието за прекратяване на предварителния договор, с което доказателство се е снабдил преди първото по делото заседание. Поддържа, че по въпроса: дали съдът в доклада по чл. 375 ГПК е длъжен да отдели спорните от безспорните факти и да даде указания, което ако не е направил, следва ли, че страните могат да сочат доказателства за факти, които изрично не са обявени за безспорни, по който въпрос няма съдебна практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че съдът, като не е посочил безспорния факт, който ответникът не признава, че е развален предварителният договор, а и чл. 147 ГПК дава право на страната в хода на процеса да сочи и представя доказателства, които обективно не е могла да посочи по-рано, преклузия няма и той може да ангажира тези доказателства по-късно, което ако първоинстанционният и въззивният съд бяха допуснали, нямаше да се стигне до неоснователно уважаване на иска.
Ответниците по касационната жалба Л. Ф. О. и на Р. М. М. – двамата от Д., Република И., чрез адв. С. Л. А. – Т. – САК, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 19.Х.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да приеме, че сключеният от страните договор, е прекратен от ищците с Предизвестие (л.44), връчено на ответника чрез лицето С.М., първоинстанционният съд е отказал да отмени определе – нието от 18.ХІ.2009 г. за даване ход на делото по същество, поискано от ответника с Молба от 2.ХІІ.2009 г., с която е представил Служебна бележка изх.№476/17.ХІ.2009 г., издадена от [фирма], удостоверяваща, че неин служител е С. М., и съдът е приел, че съгласно чл. 133 ГПК възможността ответникът да прави възражения, да посочва доказателства и пр., е преклудирана с получаване на книжата по делото, включително Предизвестието за прекратяване на договора, по които не е възразил в срока за отговор – не се касае за нововозникнал или новоузнат факт, който той да не е могъл да узнае преди изтичане срока за отговор и няма основание за прилагане на изключението по чл. 147 ГПК за събиране на доказателства след изтичане на срока за отговор. Въззивният съд, за да откаже приемането на представени от ответника писмени доказателства, е изложил, че обстоятелствата, за които се представят, не са нововъзникнали, поради което не е налице хипотезата на чл. 266 ал. 2 ГПК, както и че е преклудирана възможността ответникът да прави възражения в първоинстанцион – ното производство, съгласно чл. 133 ГПК, която разпоредба първоинстанционния съд не е нарушил, като е отказал да уважи направените от ответника доказателствени искания.
С оглед изложеното, от посочените от жалбоподателя разрешени по делото процесуалноправни въпроси и правомощието си съгласно т.1 на ТР№1/2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г. да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение да изхода на делото, Върховният касационен съд в настоящия състав приема, че релевантият за делото въпрос е: при ненаправено от ответника в срока за отговор възражение, че не е стигнало до него представено с исковата молба писмено доказателство, може ли ответникът да сочи затова доказателства или губи тази възможност, съгласно чл. 133 ГПК. Това е разрешеният процесуалноправен въпрос, релевантен за делото, защото от решаването му зависи правилността на извършените процесуални действия – отказът на първоинстанционния съд да приеме писмени доказателства, представени от ответника след изтичане на срока за отговор, и отказа на въззивния съд да приеме представени отново от ответника доказателства. Въпросите за доклада и указанията, които следва първоинстанционният съд да даде, не са релевантни, тъй като ответникът не е ползвал правото си да възрази относно получаването на Предизвестието за прекратяване на договора в срока за отговор по чл. 131 ГПК.
Посоченият правен въпрос не е решен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 133, чл. 147 ГПК и чл. 266 ГПК, обективирана в Р.№ 398/3.ІІ.2010 г. по гр.д. №56 /2009 г.,ГК, Р.№1014/2009 г. по гр. д.№ 221/2009 г.,ГК, Р.№ 224/2.VІІ. 2010 г. по гр.д.№177/2010 г.,ГК, Р.№217/30.VІІ.2010 г. по гр.д.№367/ 2009 г.,ГК, Р.№284/21.VІІ.2010 г. по гр.д.№ 378/2009 г., ГК, Р.№429/ 21.VІ.2010 г. по гр.д.№1151/2009 г.,ГК, Р.№466/27.V. 2010 г. по гр.д. №1297/2009 г.,ГК, всички на ВКС. Тя е в смисъл, че забраната на чл. 266 ал. 1 ГПК е приложима за факти и обстоятелства, които страната е могла да посочи в първоинстанционното производство и е недопустимо представянето на тези доказателства във въззивния съд, пред който страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор съгласно чл. 266 ал. 2 ГПК. Когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото в първата инстанция, страната има право да направи доказателствените си искания и във въззивното производство, като изложи и при необходимост докаже причините, които са й попречили. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266 ал. 3 ГПК – доказателства, които страната е поискала, но не са били събрани в нарушение на съдопроизводствените правила, и доказателства, които страната не е представила поради пропуск на съда да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства, съгласно чл. 146 ГПК.
Първоинстанционният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 133 и чл. 147 ГПК – жалбоподателят не е подал отговор и не е възразил по връчване на Предизвестието за прекратяване, затова съгласно чл. 133 ГПК е преклудирана възможността да прави възражения и да посочва доказателства – не се касае за нововъзникнал или новоузнат факт и няма основание първоинстанционният съд да приложи чл. 147 ГПК и да събере доказателства след изтичане на срока за отговор. Въззивният съд е отказал да приеме представени от ответника писмени доказателства, като е съобразил, че обстоятелствата, за които се представят, не са нововъзникнали, не е налице хипотезата на чл. 266 ал. 2 ГПК, както и че е преклудирана възможността ответникът да прави възражения в първоинстанцинното производство, съгласно чл. 133 ГПК, което е в съответствие с установената посочена по – горе съдебна практика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 50 от 14.ІХ.2010 г. по гр.д. № 148/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: