Определение №656 от 15.9.2014 по ч.пр. дело №5030/5030 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 656

[населено място], 15.09. 2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 5030 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. П. от [населено място] срещу определение № 1576 от 02.06.2014 г. по ч.гр.д. № 3740/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, с което е оставено без уважение/не е прието/ възражение на С. Д. П. при условията на чл. 423, ал. 1 ГПК против заповед № 1139 от 05.02.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1903/2013 г. на Пловдивския районен съд. Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение по съображения за неправилност на преценката на ПОС на редовността на връчването на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд, произнасяйки се по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е приел, че връчването на заповедта за изпълнение, издадена в полза на [фирма] [населено място], не е опорочено, поради което не е приел възражението на С. Д. П. срещу заповедта за изпълнение.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определението по чл. 423 ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол. Това е така, поради обстоятелството, че тази част на заповедното производство въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените от закона случаи. В това производство въззивният съд не извършва проверка на правилността на постановения в заповедното производство акт и не упражнява инстанционен контрол по отношение на издадената заповед за изпълнение, а с него се цели отмяна на влязлата в сила заповед. При приемане на възражението ще бъде възстановена висящността на заповедното производство и възражението ще произведе посоченото в чл. 415 ГПК действие, а при неприемането му, заповедта за изпълнение придобива стабилитет. Аргумент за необжалваемост на определението по чл. 423 ГПК е и сходния му характер с производството по чл. 303 и сл. ГПК за отмяна на влязло в сила решение, което е едноинстанционно.
Постановеното определение на въззивния съд не е преграждащо развитието на делото/на заповедното производство/, нито обжалваемостта е предвидена в закона. Извършваната проверка е за охрана правата на длъжника, лишен от възможността да оспори вземането, поради което съдебният акт не дава разрешение по същество на заповедното производство. Т.е. обжалваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред ВКС – чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закон, както и не съставлява определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия на извънинстанционното производство. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика с постановени определения на състави на ВКС по ч.гр.д. № 40/2012 г. на ІІІ г.о., по ч.т.д. № 209/2010 г., ІІ т.о., по ч.гр.д. № 265/2012 г. на ІІІ г.о., ч.т.д. № 779/2009 г. на І т.о. и др.
В заключение, с произнасянето на Пловдивския окръжен съд по основателността на възражението по чл. 423 ГПК производството е приключило. Неправилното посочване в диспозитива на определението на въззивния съд, че то подлежи на обжалване пред ВКС е без значение, тъй като за функционалната подсъдност съдът следи служебно, поради което частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 20722/17.07.2014 г. на С. Д. П. от [населено място], срещу определение № 1576 от 02.06.2014 г. по ч.гр.д. № 3740/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top