О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 16.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2523/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу Определение № 3325 по гр.д.№481/2016 г. на САС в частта, с която не е уважена молбата му по чл. 248 ГПК за дължимо на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция 10 130 лв., с оплакване, че определението не е съобразено със закона и фактите по делото. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е присъдил тези разноски, въпреки липсата на договор от адвокатски кочан, съгласно ТР №6/2012 г.;чл. 36 ал. 2 З.. и чл.1 от Н.. Поддържа, че неправилно е определен и размерът на разноските, който не е съобразен с обжалваната част на решението – над уважена част 40 000 лв. всеки от исковете. Като изчислява разноските с оглед този размер, излага че разноските неоснователно са завишени; прави и евентуално възражение за прекомерност и иска определението да се отмени или да се намали по размер присъденото адвокатско възнаграждение.
Ответниците по частната жалба Т. Ц. С., Н. В. Н. и Б. В. Н. – тримата от [населено място], чрез адв. Росица М. П. – САК, оспорват същата, като неоснователна – поддържат, че правото на адвоката да окаже безплатна правна помощ на лице по чл. 38 ал. 1 т. 2 З.. е установено със закон, за упражняване на което е достатъчно адвокатът да представи договор за правна помощ; считат, че е неоснователна частната жалба и с оглед твърдението на жалбоподателя за неправилно определено по размер адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал.1 т. 2, вр. чл. 248 ал. 3 ГПК и че жалбата е редовна и допустима, като подадена в срок.
С обжалваното определение по изложените съображения е уважена молбата на ищците по чл. 248 ГПК и са намалени възложените върху двама от тях в полза на ЗД [фирма] разноски за въззивното производство и е оставена без уважение молбата на ЗД [фирма] за изменение на въззивното решение за дължимо на основание чл. 38 З.. адвокатско възнаграждение 10 130 лв. Съдът е изложил въз основа на представените от всеки от ищците адвокатски пълномощни и договори за правна помощ, че е налице основание по чл. 38 т. 2 З.. за предоставяне на правна помощ, определил е размера на възнаграждението съобразно размера на предявените искове, изхода на делото във въззивната инстанция по жалбата на ЗД [фирма] и чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09. 07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е оставил без уважение молбата на ЗД [фирма] по чл. 248 ГПК.
Определението е правилно. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че не са изпълнени предпоставките на чл. 36 ал. 2 З.., тъй като липсват доказателства за договорена безплатна правна помощ. В хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 2 З.. не се касае за сключен възмезден договор за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната следва да докаже, че е направила разноски, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38 ал. 1 т. 2 З.., е установено със закон. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 З.. и не е длъжен да доказва посоченото основание.
В първоинстанционното производство ищците са представили три пълномощни за овластяване на адвокатите от Адв. дружество „О.К.” за извършване на процесуални действия за защита правата им срещу ЗД [фирма] във връзка с настъпилото ПТП за осъществяване на процесуално представителство пред всички съдебни инстанции; представили са три договора на основание чл. 38 ал.1 т. 2 З.. Съдът е определил размера на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 38 ал. 2, вр. с чл. 36 ал. 2 пр.2 З.., вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така постановеното определение е съобразено с установената от ВКС съдебна практика по приложението на чл. 38 З.: Опр.№ 368/06.07.2015 г. по ч.т.д.№ 733/2015 г. на ІІ т.о.; Опр. №523/28.09.2015 г. по ч.т.д.№ 2392/2015 г. на ІІ т.о.; Опр. №95/19.02.2015 г. по ч.т.д.№ 1451/2014 г. на ІІ т.о.
Неоснователно е оплакването за неправилно определено по размер адвокатско възнаграждение, несъобразено с обжалваната от част на първоинстанционното решение – частта, с която искове са уважени над размер 40 000 лв. всеки, което оплакване не се подкрепя от данните по делото. Като е изложил във въззивната жалба оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение, жалбоподателят е обжалвал същото изцяло, а не само до размер над 40 000 лв. за всеки от исковете. Въззивният съд е изчислил адвокатското възнаграждение оглед този размер и съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3325 по гр.д.№481/2016 г. на САС в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: