О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 19.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1109/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Р. срещу решение №2984 от 18.12.2018г., постановено по в.гр.д.№4479/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че сумата от 120 000лв. справедливо репарира причинените неимуществени вреди на ищеца от смъртта на неговата майка, починала в резултат на настъпилото на 25.12.2016г. ПТП. Според касатора апелативният съд е изброил релевантните за спора обстоятелства, но не е преценил правилно значението им за определяне на действителния размер на вредите. Отделно се твърди, че определеното от въззивния състав обезщетение е несправедливо занижено при условие, че към датата на злополуката лимитът по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е в размер на 2 000 000лв. за едно пострадало лице. Излагат се съображения за необоснованост на извода на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата наследодателка на ищеца като същевременно се оспорва приетия от съда размер на съпричиняване от 50%, което според касатора недопустимо приравнява вината на водача с тази на пътника, пътуващ без предпазен колан. Претендира се отмята на въззивното решение, уважаване на исковата претенция в пълен размер, ведно със законната лихва за забава върху главницата над 60 000лв, считано от 25.04.2017г. и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната и за касационната инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като са формулирани следните правни въпроси:
1. „Какви са критериите, които формират понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди всички факти, релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи значението за намаляване на размера на обезщетението?”
2. „Следва ли при определяне на размера на обезщетението да се взема предвид възрастта на ищеца?”
3. „Следва ли при определяне на размера на обезщетението да се взема предвид наличието и на други близки (братя и сестри)?”
4. „Следва ли при определяне на размера на обезщетението да се взема предвид обстоятелството, че ищецът е пълнолетен в зряла трудоспособна възраст и може да се издържа самостоятелно?”
Твърди се, че горните въпроси са решени в противоречие с указанията в ППВС №4/1969г. и с практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д.№2056/2015г. на ВКС, І т.о., решение по т.д.№1154/2013г. на ВКС, ІІ т.о. и решение по т.д.№3074/2015г. на ВКС, ІІ т.о.
5. „Следва ли при определяне на размера на обезщетението, макар и не като самостоятелен критерий да се вземат предвид и лимитите по задължителната застраховка „ГО”?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение по т.д.№795/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д.№299/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д.№634/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение по т.д.№916/2011г. на ВКС, І т.о.
6. „Следва ли при възражение за съпричиняване на вредоносния резултат същото да бъде доказано по безспорен начин?”
6.1 „Всяко констатирано нарушение на ЗДвП ли съставлява съпричиняване на вредата или следва между нарушението и резултата да е налице пряка причинно-следствена връзка?”
6.2 „При направено възражения за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на такъв в автомобила на мястото на пострадалата, както и неговата техническа неизправност към датата на ПТП и чия е доказателствената тежест на този факт?.
Според касатора въпросите №6, №6.1 и №6.2 са решени в противоречие с разясненията в т.7 от ППВС №17/1963г. и с практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д.№35/2009г. на ВКС, ІІ т.о. решение по т.д. №1140/2011г. на ВКС, ІІ т.о. и решение по т.д.№457/2014г. на ВКС, І т.о.
7. „Следва ли при определяне размера на съпричиняването да бъдат съпоставени нарушенията по ЗДвП извършени, както от виновния водач, така и от пътника?”. Твърди се,, че въпросът е решен в противоречие с решение по т.д.№3871/2013г. на ВКС, І т.о. и решение по т.д.№2347/2017г. на ВКС, ІІ т.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника ЗАД „Д. живот и здраве” АД – [населено място], в който се твърди, че липсват поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №3194/22.05.2018г. по гр.д.№9401/2017г. на СГС в частта му, с която е осъден ответника ЗАД „Д. живот и здраве” АД да заплати на ищеца Д. Я. Р. на основание чл.432 КЗ сумата над размера от 60 000лв. до 120 000лв., ведно с лихви и разноски, като вместо него е постановил отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищеца Н. Т. Р., настъпила в резултат на ПТП на 25.12.2016г. за посочената разлика от 60 000лв. С въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на исковата претенция за разликата от 120 000лв. до претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди от 150 000лв.
С оглед необжалването от застрахователя на решението на СГС в осъдителната му част до размер на сумата от 60 000лв., въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин, че са настъпили предпоставките на чл.432, ал.1 КЗ за възникване и ангажиране на отговорността на ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на майка му Н. Т. Р., настъпила в резултат на ПТП на 25.12.2016г., причинено виновно от Г. Я. Р. като водач на застрахования при ответника лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК [рег.номер на МПС] . Позовавайки се на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. №2493/2017г. на СГС, въззивният състав е посочил, че на 25.12.2016г. водачът на автомобила е изгубил контрол върху управляваното от него МПС, напуснал е пътното платно в дясно, преобръщайки се в крайпътно дере. Автомобилът се е завъртял около напречната си ос, ударил се е последователно в терена с предната и със задната си част, като при тези удари вследствие на инерционните сили, пострадалата, която пътувала в автомобила на предната дясна седалка, излетяла от автомобила и паднала на земята, а автомобилът след преобръщането си паднал върху дясната си страна върху тялото на Н. Р. като я затиснал, причинявайки смъртта й в резултат на имобилизационна механична асфикция /задушаване/, поради механично ограничаване на дихателните движения, при липса на други травматични увреждания на жизненоважни органи и анатомични структури.
Позовавайки се на неоспореното от страните заключение по приетата комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, въззивният състав е приел за установено, че застрахованият автомобил „Фолксваген Голф“, в който е пътувала пострадалата, е фабрично оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен тип за предните седалки, както и за задните ляво и дясно място. При правилно поставен колан, той намалява инерционното движение на тялото при удара, задържа пътника на седалката, и не позволява тялото му да се премества свободно в купето на автомобила, като в този случай тялото на пътника не може да изпадне от автомобила. Във въззивното решение е посочено, че смъртта на пострадалата е настъпила вън от автомобила, който я е затиснал. Съдът е приел за установено, че при процесното ПТП пострадалата Н. Р. е получила леки телесни увреждания, които не са довели пряко до смъртта й, както и че непосредствената причина за смъртта е механично притискане на корема и основата на гръдния кош от автомобила довело до ограничаване на дихателните движения на гръдния кош. Въззивният състав е акцентирал върху категоричността на експертното заключение, че при поставен обезопасителен колан пострадалата не би изпаднала от автомобила, не би била затисната от него, и не би настъпила смъртта й от получените при това ПТП други телесни увреждания.
Съдът е кредитирал показанията на свидетелката Я. Я., от които е видно, че ищецът и пострадалата са били в много близки отношения, че ищецът не е бил женен и е живеел с майка си и че е приел тежко смъртта й, изпадайки в депресия. Посочил е, че пострадалата е била на възраст 51г. ( в действителност – 55г.) към момента на смъртта – сравнително млада, с капацитет още дълго да подкрепя и да бъде полезна на своите близки. Като релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният състав е посочил и следните обстоятелства: 1.) ищецът е загубил получаваната от майка му морална опора и материална подкрепа, от която се нуждае, тъй като е имал проблеми с говора и здравето, 2.) тежко е преживял загубата, изпитва трудности да се адаптира към живот без нея. 3.) към момента на смъртта на неговата майка ищецът е бил на 33 години – пълнолетен и трудоспособен /работел е в строителството/. 4.) предвид установения факт, че ищецът сам е напуснал работа, наличните при ищеца здравословни проблеми не са препятствие за него да води самостоятелен живот и да се издържа 5.) макар да не е женен, ищецът не е останал без близки – има две сестри и един брат на близка до неговата възраст, които могат да го подкрепят, макар че не живеят в същото населено място. В заключение съдът е приел, че справедливото обезщетение съобразно критериите на чл.52 ЗЗД за така установените от фактическа страна морални страдания на ищеца, е в размер на 120 000лв., който размер съответства и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и на установената съдебна практика по сходни случаи
Въззивният съсътав е обосновал извода, че е налице значително съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, доколкото от доказателствата по несъмнен начин се установява, че непосредствената причина за смъртта на пострадалата е настъпването на механична асфикция от падане на автомобила върху нея, като липсват други значими телесни увреждания, които да засягат жизнено важни органи и структури на организма й, които да са причинени от процесното ПТП. За да обоснове принос на пострадалата от 50% и да намали на основание чл.51, ал.2 ЗЗД справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищеца от 120 000лв. на 60 000лв., съдът е акцентирал отново върху установеното по делото обстоятелство, че смъртта на пострадалата е настъпила извън автомобила, вследствие на изпадането й от него, което не би се случило, ако тя е била с поставен обезопасителен колан.
Настоящият състав намира, че липсват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Нито един от поставените от касатора първи четири въпроса, свързани с критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно: 1.„Какви са критериите, които формират понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди всички факти, релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи значението за намаляване на размера на обезщетението?”, 2.„Следва ли при определяне на размера на обезщетението да се взема предвид възрастта на ищеца?”, 3.„Следва ли при определяне на размера на обезщетението да се взема предвид наличието и на други близки (братя и сестри)?”и 4. „Следва ли при определяне на размера на обезщетението да се взема предвид обстоятелството, че ищецът е пълнолетен в зряла трудоспособна възраст и може да се издържа самостоятелно?”, не е решен в противоречие със задължителната практиката на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в представените от касатора решения. В т.11 от ППВС №4/1968г.е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв. след изчерпателно обсъждане на всички релевантни за спора факти (нещо, което се признава в самата касационна жалба) и след съобразяване с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Не може да обоснове допускане на касация доводът в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпориран във въпрос №1, че въззивният съд не е възприел правилно релевантните за размера на обезщетението обстоятелства, тъй като този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК. С оглед въпросите №2, №3, и №4 следва да се има предвид, че съдът е отчел възрастта на ищеца, наличието на други братя и сестри, обстоятелството, че е пълнолетен и чe има възможност да се издържа сам, като допълнителни, а не като самостоятелни критерии при определяне размера на обезщетението.
Не обуславя допускане на касационно обжалване въпрос №5: „Следва ли при определяне на размера на обезщетението, макар и не като самостоятелен критерий да се вземат предвид и лимитите по задължителната застраховка „ГО”?”. В случая необсъждането от въззивния състав на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, не е основание да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, доколкото съдът е взел предвид всички релевантни факти, съобразно указанията в т.11 от ППВС №4/1968г. От друга страна необходимо е да се отбележи, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” не се ползват с приоритет при прилагането на чл.52 ЗЗД и могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
Въпросите №6 и №6.1: „Следва ли при възражение за съпричиняване на вредоносния резултат същото да бъде доказано по безспорен начин?”и „Всяко констатирано нарушение на ЗДвП ли съставлява съпричиняване на вредата или следва между нарушението и резултата да е налице пряка причинно-следствена връзка?”, не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният състав изчерпателно е изложил съображения защо приема, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е доказано по безспорен, както и че е налице пряка причинна връзка между допуснатото от пострадалата нарушение по ЗДвП да пътува без обезопасителен колан и нейната смърт. Що се отнася до въпрос № 6.2: „При направено възражения за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на такъв в автомобила на мястото на пострадалата, както и неговата техническа неизправност към датата на ПТП и чия е доказателствената тежест на този факт?, следва да се отбележи, че този въпрос не е обусловил решаващата воля на съда и не е обсъждан от въззивния съд, доколкото твърдение за липса или неизправност на предпазния колан към момента на злополуката, не е направено нито с насрещната въззивна жалба на Д. Р., нито с отговора на Р. на въззивната жалба на застрахователя (съдът се е произнесъл по въззивните жалби при условията на ограничен въззив по чл.269 ГПК).
Въпрос №7:„Следва ли при определяне размера на съпричиняването да бъдат съпоставени нарушенията по ЗДвП извършени, както от виновния водач, така и от пътника?” е решен от въззивния състав в съответствие с практиката на ВКС за определяне размера на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. Както бе посочено по-горе приетият размер на съпричиняване от 50 % съдът е обосновал с установения по делото факт, че смъртта на пострадалата е настъпила извън автомобила, вследствие на изпадането й от него, което не би се случило, ако тя е била с поставен обезопасителен колан. В тази връзка решението е съобразено със задължителните указания в Постановление №17/1963г. на Пленума на ВС, последователно съблюдавани в практиката на ВКС, че намаляването на обезщетението от непозволено увреждане на основание чл.51, ал.2 ЗЗД предполага причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, независимо дали това поведение е виновно. В множество решения на ВКС е прието, че причинна връзка по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си (какъвто е настоящия случай) пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на вредоносното събитие. При определяне степента на приноса въззивният съд в съответствие с константната практика на ВКС, е съобразил конкретния механизъм на реализиране на процесното ПТП и значението на непоставянето на обезопасителен колан от пострадалата за настъпването на смъртта й при произшествието.
На основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2984 от 18.12.2018г., постановено по в.гр.д.№4479/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в.
ОСЪЖДА Д. Я. Р. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. С., [улица], да заплати на ЗАД „Д. живот и здраве” АД – ЕИК[ЕИК], от [населено място], [улица], сумата 200лв. (двеста лева) – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: