О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 20.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.10.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1506/2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. И. А. от [населено място], Плевенска област, чрез адв. С.Ч., против въззивното решение на Софийски апелативен съд №148 от 16.01.2018 г., по въз.гр.д.№ 788/2017 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски окръжен съд№ 95 от 31.10.2016 г., по гр.д.№ 185/2015 г. за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу „ЛЕВ ИНС”АД, гр.София пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за разликата над присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 18.06.2015 г. в общ размер от 110 000 лв. до пълния претендиран размер от 250 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, в частта му предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, „поради противоречие на решение № 148 от 16.01.2018 г., по в.гр.д.№ 788/2017г. на Софийски апелативен съд, 1 състав със задължителната съдебна практика на ВКС, формирана с решение № 242 от 12.01.2017 г., по т.д.№ 3319/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС.” Допълнително в тази вр. е посочено, че въззивният състав не е отчел лимитите на отговорност на застрахователя към момента на настъпване на ПТП, като при постановяване на въззивното решение САпС не се е произнесъл по същото това оплакване на страната, поддържано и срещу първоинстанционното решение.
Ответникът по касационната жалба не е заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на редовен факултативен инстанционен контрол пред ВКС и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е този, който включващ се в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск, е обусловил решаващите правния а не фактически изводи на въззивния съд и се явява от значение за крайния изход на делото.
В случая касаторът не е формулирал такъв значим въпрос на материалното и/ или процесуално право по отношение на който следва да се преценява поддържаното от него селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и съгласно цитираната задължителна практика на ВКС липсата му е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол без да се обсъжда сочената допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация.
Нещо повече, дори този значим за изхода на делото правен въпрос да бъде изведен в настоящето производство от твърденията на касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, доколкото не би било нарушено диспозитивното начало и принципа на равенството на страните в гражданския процес, то същият свеждащ се до необходимостта при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по см. на чл.52 ЗЗД да бъдат взети предвид, освен указаните в ППВС № 4/68 г. критерии, и установените от законодателя нива на застрахователно покритие – индиция за стандарта на живот и икономическата конюнктура в страната към момента на пътно-транспортното произшествие, не е разрешен в несъответствие с казуалната практика на ВКС. Същата формирана по реда на чл.290 ГПК и обективирана в решения на ВКС № 242 от 12.01.2017 г., по т.д.№ 3319/2015 г. на ІІ т.о.; № 1 от 26.03.2010г., по т.д.№ 229/2011 г. на ІІ т.о.; № 95 от 24.10.2012 г., по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о.; № 179 от 29.01.2016 г., по т.д.№ 2143/2014 г. на І т.о. и мн.други, цитирана частично от касатора и изцяло споделяща се от настоящия съдебен състав е в смисъл, че при определяне дължимото обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на пострадал от пътно- транспортно произшествие следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия в страната, ориентир за които са нормативно установените нива на застрахователно покритие към релевантния за непозволеното увреждане момент. Посочено е още, че нормативно определените лимити на застраховане не са абсолютен критерий за икономическите условия, а са само една индиция за същите, поради което дори и решаващият съд да не е осъществил преценка за тяхната динамика, то съобразяването на стандарта на живот в страната към релевантния за спора момент въз основа на други фактори и присъждане на адекватно на икономическата конюнктура обезщетение за неимуществени вреди, изключва да е нарушен принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД.
С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е определил сума в общ размер от 110 000 лв. за обезщетяване на понесените от пострадалия А. неимуществени вреди, изразяващи се в значителни физически и емоционални болки и страдания, отчитайки както онези специфични обстоятелства, характеризиращи техния обем, интензитет и продължителност, с оглед младата 37 годишна възраст на същия, така конкретните обществено- икономически условия в страната към датата на процесното пътно- транспортно произшествие, отразена в действащите за периода застрахователни лимити и практиката на съдилищата при сходни случаи.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, поради което съобразени изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, изключва присъждането на такива от състава на ВКС,ТК.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд №148 от 16.01.2018 г., по въз.гр.д.№ 788/17 г., в частта предмет на касационната жалба на Р. И. А. от [населено място], Плевенска област.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: