О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 20.12. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 695/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. М., С. Г. Ю., Д. Р. Ю., Д. Р. Ю., подадена от пълномощника им адвокат С. Б., срещу въззивно решение №160 от 28.06.2012г. по гр. дело №166/2012г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по правни въпроси: кога е налице пречка за възстановяване на собствеността, съгласно чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, която не позволява възстановяване собствеността,кога може да се приеме,че мероприятието е реализирано; предоставянето на имот, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ за стопанисване и управление от търговско предприятие и последващото преобразуване на последното в Е., явява ли се правопреклудиращ факт, настъпил след образуване на ТКЗС, осуетяващ реституцията по ЗСПЗЗ; кое имущество следва да се счита включено в капитала на дружеството, без индивидуализация на имота може ли да се приеме, че имотът е придобит от дружеството; включването на имуществото в баланса на преобразуващото се държавно предприятие представлява ли пречка за възстановяване правото на собственост в реални граници, ако това имущество не е било отчуждено преди преобразуването; при констатация на съда, че е налице конкуренция на права при спор по чл.53,ал.2 ЗКИР, следва ли да изследва дали ответникът правилно е записан като собственик в КК и придобивното му основание.Твърди се, че е налице противоречива практика по приложението на чл.10б, чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, §6,ал.6 ПЗР ЗППДОбП, чл.17а ЗППДОбП. Представени са съдебни решения.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №434/2012г. по гр.д.№ 1321/2010г. на Благоевградския районен съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от Ц. Д. М., С. Г. Ю., Д. Р. Ю. и Д. Р. Ю. срещу [фирма], иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР за установяване, че към момента на приемане Кадастралната карта на Б. ищците са собственици на новообразуван ПИ с проектен идентификатор № 04279.621.107 с площ 0.800дка с административен адрес – [населено място], [улица], представляващ имот №601.1697 от помощен кадастрален план на [населено място] /с подробно описани граници/, представляващ част от имота на ответника, върху който попада с идентификатор №04279.621.21 с площ от 4,664 дка. Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Д.Ю., който през 1947г. е закупил нива от 2.5 дка. През 1957г. е внесъл в ТКЗС 1 дка. С решение на ОСЗГ от 10.03.2008г. на наследниците на Ю. са възстановени 0.200дка в стари реални граници, а за 0.800 дка е постановен отказ. По реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ отказът на ОСЗГ е отменен с решение от 23.10.2008г. по адм.д.№8/2008г. и е признато правото на собственост върху 0.800 дка, имот пл.№6011697. В производството по попълване на този имот в КК е констатиран спор за материално право. От регулационната история на имота е установено, че той е бил включен в регулация с Р.№11/1970г., с което е одобрено включването на земи за товарна автомобилна станция и за автобаза на ОП”Автотранспорт”. Ответното дружество е правоприемник на [фирма] с държавно имущество, вписано във фирмения регистър по ф.д.№4813/1992г., както и на [фирма], което се е вляло в него през 1997г. През 1999г. е извършена приватизация и дяловете са продадени на [фирма]. Въззивният съд е упражнил косвен съдебен контрол относно решение №1767/2009г. на ОСЗГ, с което е признато право на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 800 кв.м.,м.”М. баир-Р” с оглед релевираните възражения относно предпоставките за възстановяване собствеността върху имота и поради това, че реституционната процедура се е развила само между наследниците на Д.Ю. и административния орган, без участието на ответното дружеството. Приел е, че ищците не са доказали наследодателят им да е бил собственик на имота към момента на обобществяването, не е доказана идентичност на притежавания от наследодателя имот с процесния, налице са и пропуски в съдържанието на удостоверението по чл.13,ал.4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ и скицата на общината.Основният извод е за наличие на пречките по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ. Имотът е част от ПИ 04279.621.21, отреден за Автобусен парк. Мероприятието е реализирано преди влизане в сила на ЗСПЗЗ като функционирането по предназначение продължава и сега. 640 кв.м. от имота са покрити с бетонова настилка, 180кв.м. попадат в скат в терена на автобазата.Освен това имотът е придобит по реда на приватизационен договор от ответника. Всички тези правопреклудиращи факти, настъпили след образуване на ТКЗС са пречка за реституция. По повод тезата на ищците за отсъствие на данни за отчуждаване, въззивният съд е приел, че самото мероприятие е осъществено преди ЗСПЗЗ, т.е. осъществено е фактическо одържавяване на земята.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Така поставените от касатора въпроси – кога е налице пречка за възстановяване на собствеността, съгласно чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, която не позволява възстановяване собствеността,кога може да се приеме,че мероприятието е реализирано не представляват конкретни правни въпроси, изведени от очертания пред въззивния съд предмет на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение, по смисъла на ТР№1/2009г., ОСГТК. Те не сочат конкретни правни изводи, обусловили крайното решение, не са от значение за решаващата воля на съда. К. са приложили съдебни решения, в които е приложена разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ, които са постановени по конкретни спорове, при различна фактическа обстановка и релевирани от страните възражения, без да е ясно каква е относимостта на тези съдебни актове към настоящия казус и на кои разрешения по правни въпроси се позовават. Така в решение №113/2005г. по гр.д.№2407/2003г., ВКС се приема осъществяване на мероприятие и включване на земеделски имот в терен за строителство на складова база и законосъобразно извършване на косвен съдебен контрол на решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ. Решение №1992/2002г. по гр.д.№317/2001г., ВКС разглежда неотносим за настоящия спор въпрос по прилагане разпоредбата на чл.24,ал.2,3 и 4 вр.чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ. Останалите въпроси нямат обуславящо значение за изхода на делото. Той е обусловен от решаващите изводи на въззивния съд, че липсва реституция по ЗСПЗЗ в полза на ищците, поради осъществено мероприятие, което е пречка за реституцията по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, от което следва, че те не се легитимират като собственици на процесния имот към момента на съставянето на КК и не могат да искат кадастралният план да бъде попълнен с този имот като тяхна собственост. До този извод въззивния съд е стигнал, упражнявайки косвен контрол за законосъобразността на административния акт, който се противопоставя на ответника като неучаствало в административното производство лице, съобразно задължителната за въззивния съд съдебна практика на ВКС /решение №88/2012г. по гр.д.№1131/2011г., ВКС, ІІг.о./ и установената такава по прилагане разпоредбата на чл.17,ал.2 ГПК.
Въпреки изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за производството по чл.288 ГПК, тъй като няма данни за такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №160 от 28.06.2012г. по гр. дело №166/2012г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: