О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 656
гр. София, 22.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1711 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №57 от 16.03.2017 г. по в.т.д.№715/2016 г. на АС Варна. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №98 от 21.09.2016 г. по т.д.№37/2016 г. на ОС Добрич, е отхвърлен искът на [фирма] срещу ЗД [фирма] за заплащане на сумата от 51 453 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка по полица №000434733/00 за настъпило застрахователно събитие – свличане на земни маси в резултат на бури и проливни дъждове в периода 18-23.06.2014 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Има ли право застрахователят да откаже плащане на обезщетение, когато твърди, че преди сключване на застрахователния договор застрахованото имущество попада в свлачищна зона, а това обстоятелство е станало известно на застрахования след настъпването на застрахователното събитие и рискът „свличане на земни пластове” е изрично посочен. 2. Дължи ли застрахователят плащане на застрахователно обезщетение по изрично включен в полицата риск и може ли да се приеме, че такъв попада в изключените рискове. 3. Могат ли да послужат като основание за отказ и изплащане на застрахователно обезщетение, твърденията в приетото по делото заключение на вещо лице, че местността, в която е застрахованото имущество, се намира в свлачищна зона. 4. Обусловено ли е правото на застрахователя по имуществена застраховка, да откаже плащане на застрахователно обезщетение от наличие на причинно следствена връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. 5. Следва ли да бъде прието като значително с оглед интересите на страните по застраховката, съществуването на обстоятелство, което е известно за която и да е било от тях към момента на сключване на договора. 6. Допустимо ли е застрахователят да откаже да изпълни задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение по покрит риск, ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. 7. Липсва практика на съдилищата, съответно на ВКС във връзка с казус, сходен или идентичен с разглеждания в обжалваното решение.
Спрямо първите пет въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, спрямо шестия – основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, а по отношение на последния – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация ЗД [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на специалното изключение по т.1 към специално условие „Свличане и срутване на земни пластове“ в общите условия към процесния договор за застраховка „Пожар и допълнителни рискове“, застрахователят отнапред е обявил, че не поема задължение за заплащане на обезщетение за щети, настъпили в резултат на свличане на земни пластове в райони, установени като свлачищни преди или по време на сключване на договора. Посочил е, че именно с оглед съществуваща възможност от увреждане в много по-голяма степен на имущества в резултат на свлачищни процеси, в райони, установени като свлачищни, застрахователят отнапред е изключил отговорността си за обезвреда при настъпване на това застрахователно събитие, като местонахождението на имота в свлачищен район, установен преди или по време на сключване на договора, е обективно състояние, които изключва отговорността на застрахователя, като без значение в случая е уведомяването от страна на застрахования на застрахователя за свлачищна зона или знанието на това обстоятелство. В този смисъл и с оглед обстоятелството, че местността, в която се намира процесният имот, е определена от Г. В. за свлачищна зона и още към 1997 г. /преди 30.09.2013г., датата на сключване на договора за застраховка/ е издадена заповед за забрана на нови сгради и съоръжения, въззивният съд е достигнал до извод, че застрахователят не носи отговорност за обезщетение за претърпени върху имуществото на застрахования вреди, в резултат на свличане на земни маси, поради изключването отнапред на носенето на риска. Предвид изложеното въззивният съд е намерил за ирелевантни и не е обсъдил възраженията на застрахователя за неизпълнение от застрахования на основни негови задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя и свързани с отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие по покрит риск.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, четвърти, пети и шести от формулираните от касатора в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси, не са обусловили решаващата воля и крайните правни изводи на съда. Както бе посочено, основният решаващ довод за възприемане на неоснователност на предявения иск е, че настъпилото събитие представлява отнапред изключен от страните по договора за застраховка риск, поради което застрахователят не може да носи отговорност за обезщетение за претърпени върху имуществото на застрахования, в резултат на това събитие, вреди, като поведението на застрахования и значението на това поведение по отношение на дължимостта на застрахователното обезщетение, е прието за ирелевантно и не е обсъждано.
Касационно обжалване не може да се допусне и по първите три поставени от касатора въпроси. По същество с тях се оспорват направените в решението изводи, че настъпилото събитие представлява изключен риск, но дали изложените от съда съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която не подлежи на преценка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /фактическото твърдение, което всъщност представлява седмият от въпросите в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, не съставлява конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №57 от 16.03.2017 г. по в.т.д.№715/2016 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.