Определение №656 от 23.11.2010 по ч.пр. дело №342/342 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656

София, 23.11. 2010г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр. дело № 342 по описа за 2010г. и приема следното:

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е по частната жалба вх. № 31/30.ІV.2010г. на адвокат М. Г. срещу разпореждането на СГС от 26.ІV.2010г. по в.гр.д. № 3490/2010г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното разпореждане СГС е оставил без уважение искането на адвокат Г. да й бъде определено адвокатско възнаграждение за осъществяване от нея и пред въззивната инстанция на задълженията й като особен представител на ответницата Г. А. И. – Ц. от София, назначена от СРС на основание чл.47 ал.6 от ГПК с разпореждане от 04.ІІ.2009г. по гр.д. № 33869/2008г. В разпореждането е посочено, че назначеният представител е по реда на З. и едва при приключване на делото се иска, съответно постановява, присъждане на възнаграждение, чийто размер определя НБПП.
Разпореждането е неправилно.
Производството пред въззивния съд по гр.д. № 3490/2010г. е образувано по въззивна жалба на ищеца по делото [фирма] София срещу постановеното на 25.І.2010г. от СРС решение по гр.д. № 33869/2008г., с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Г. Ц. обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.286 от ЗЗД за присъждане на 22883.21лв. с ДДС, представляващи уговорена комисионна в договор за поръчка, сключен между страните, и на основание чл.92 от ЗЗД за присъждане на 9534.67лв., представляващи неустойка за неизпълнението на този договор. Пред първоинстанционния съд ответницата е била представлявана от назначения й с посоченото по-горе разпореждане на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адвокат Г., определените от съда разноски за възнаграждението на която за една инстанция са внесени от ищеца. По въззивната жалба адвокат Г. е дала писмен отговор /възражение/.
Съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, когато съдът установи редовността на връчването на съобщение на ответника чрез залепване при невъзможност той да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да получи съобщението, съобщението се прилага към делото и съдът назначава особен представител на ответника на разноски на ищеца. По аргументи от разпоредбите на чл.1, чл.3, чл.5, чл.23 ал.1и чл.25 ал.1 от Закона за правната помощ /З./, пар.3 и пар.6 ал.1 и ал.2 т.3 от ПЗР на З. и от чл.44 от ЗА за това представителство приложими съответно са разпоредби на З. с оглед на обстоятелството, че то се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата /чл.2 и чл.4 от З./. Следователно, в такъв случай разпоредбите на Глава седма на З. “Заплащане на правната помощ”, респективно на тези на предвидената с чл.37 от З. Наредба за заплащането на правната помощ, не се прилагат. Компетентен да определи размерът на възнаграждението на назначения особен представител на ответника е съда при условията на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по силата на чл.2 ал.2 от Наредбата, приложима по аналогия съобразно пар.1 от допълнителните й разпоредби. Възнаграждение за процесуално представителство се дължи за всяка инстанция съгласно раздел Трети от Наредбата. С оглед разпоредбата на чл.76 изр.2 от ГПК възнаграждението следва да бъде внесено в съда от ищеца предварително – преди приключване на делото в съответната инстанция.
Като е приел противното с атакуваното разпореждане, СГС е приложил неправилно закона. Ето защо разпореждането следва да бъде отменено и на основание чл.278 ал.2 от ГПК бъде определено възнаграждението на адв.Г. за правната помощ пред въззивния съд в размер на 1098лв. съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г., която сума ищецът [фирма] София следва да бъде задължен да депозира по сметката на СГС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждането на СГС ІV А от 26.ІV.2010г. по гр.д. № 3490/2010г. и ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждението за въззивната инстанция по гр.д. № 3490/2010г. на СГС на адвокат М. Г. от САК, назначена като особен представител на ответника Г. А. И. от София, в размер на 1098лв., като
ЗАДЪЛЖАВА [фирма] да депозира сумата по сметката на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top