О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.656
гр. София, 24.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1265 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №165 от 24.11.2015 г. по т.д. №3191/2014 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №85 от 23.07.2014 г. по т.д.№34/2014 г. на ОС Враца в частта, с която на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 44 730.07 лв., включваща: 37 287.19 лв., главница представляваща размер на стойността на консумирана топлинна енергия по фактури №№№13102/13.11.2011 г., 13420/31.12.2011 г. и 13738/31.01.2012 г. и 7 442.88 лв., размер на обезщетение за забава за периода 03.12.2011 г. – 20.01.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 23.01.2014 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Липсата на изрично възражение против размера на едно задължение и осчетоводяването му в счетоводството на длъжника създава ли презумпция за потвърждение на това задължение, при положение, че длъжникът не е регистриран по ЗДДС и не е усвоявал данъчен кредит по конкретната фактура и счетоводните записвания в счетоводството на длъжника на размера на задължението към конкретен кредитор, съставлява ли признание на осчетоводеното вземане. 2. Извършването на частично плащане или прихващане по конкретната фактура, представлява ли признание на остатъка от задължението по същата фактура и волеизявлението на длъжника при частично плащане, единствено погасеният сегмент от фактурираното вземане ли обхваща. 3. Когато се установи, че фактурите, в който са остойностени определени количества топлинна енергия, са издадени преди отчитане на измервателните уреди, представляват ли тези фактури надлежни счетоводни документи и доказателства, годни да установят размера и основанието на фактурираната стока или услуга, при положение, че към датата на съставянето им няма констативни протоколи за отчитане на топломерите, и при положение, че съставените по късно протоколи са изготвени и подписани едностранно, само от представители на топлофикационното дружество и изобщо не са връчени на потребителя, като в тази хипотеза какви са способите за доказване на реално доставени количества топлинна енергия и чия е доказателствената тежест, при положение, че ответникът е оспорил фактурите, протоколите и заключенията на вещите лиза по назначени по делото ССЕ и СТЕ. 4. При положение, че фактурите са съставени без реални данни за точно доставените количества енергия, отчетите на тези количества са с дата след издаване на първичните счетоводни документи и всички те са своевременно оспорени, следва ли съдът да кредитира изготвените въз основа на тези документи заключения на ССЕ и СТЕ и каква е доказателствената стойност на фактурите, констативните протоколи и заключенията на вещите лица. 5. Допустимо ли е вещото лице да събира и попълва делото с доказателства, прилагайки същите към заключението и представлява ли това процесуално нарушение, когато съдът формира правните си изводи въз основа на приложените към експертизата документи.
Поддържа се, че произнасянето по така формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се твърди наличие и на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по отношение на втория от поставените въпроси, поради решаването му в противоречие с решение №98 от 26.07.2013 г. по т.д.№851/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил мотиви, че в приетото по делото, подписано от ответника [фирма] писмо потвърждение на вземанията и задълженията към ищеца [фирма] за 2012 г., се съдържа изрично признание от ответника на задълженията му по процесните фактури, респективно е достигнал до извод за дължимост на сумите по тези фактури. Установил е също така, с оглед заключенията на назначените от първоинстанционния съд ССЕ и СТЕ, че фактурите са и осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, а отразената в тях топлинна енергия съвпада с тази, отразена в изготвяните в края на съответния месец отчети, на преминалите лабораторен контрол и изпитания топломери в абонатната станция, за които отчети са изготвени констативни протоколи. Счел е, че изводът за дължимост на вземанията на ищеца се подкрепя и от извършените от страните взаимни прихващания, като не е възприел доводите на ответника относно липсата на основание за кредитиране на заключенията и е посочил, че възражението, че ответникът не е регистриран по ЗДДС е без значение, тъй като тегленето на данъчен кредит е само едно от обстоятелствата, които могат да обосноват извод за съществуване на вземанията.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК. Действително въззивният съд се е произнесъл и по правното значение на извършеното от нерегистрирания по ЗДДС ответник /настоящ касатор/, осчетоводяване на процесните фактури, и по извършените от страните прихващания, като същевременно е кредитирал заключенията на назначените по делото експертизи. Както бе посочено обаче, наличието на претендираното вземане за главница, а оттам и това за обезщетение за забава, въззивният съд е приел поради наличието на друго, самостоятелно основание – изрично признание от ответника на задълженията му по процесните фактури. В този смисъл искът по чл.422 от ГПК би бил уважен и само на това основание, от което следва извод, че въпросите, посочени от касатора, не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото.
Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК, наличието на селективните основания за допускане на касационното обжалване, не следва да бъде обсъждано.
Предвид изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация сумата от 1 403.93 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №165 от 24.11.2015 г. по т.д. №3191/2014 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №85 от 23.07.2014 г. по т.д.№34/2014 г. на ОС Враца в частта, с която на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 44 730.07 лв., включваща: 37 287.19 лв. главница, представляваща размер на стойността на консумирана топлинна енергия по фактури №№№13102/13.11.2011 г., 13420/31.12.2011 г. и 13738/31.01.2012 г. и 7 442.88 лв., обезщетение за забава за периода 03.12.2011 г. – 20.01.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 23.01.2014 г. до окончателното изплащане, и в частта му за присъждане на направените пред САС и в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК], сумата от 1 403.93 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.