6
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
С., 28.05. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 2654 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. Й., подадена от пълномощника му адвокат Г. М. срещу въззивно решение № 4756 от 28.06.2012 г. по гр.д. № 15547/2011 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решението от 12.07.2010 г. по гр.д. № 42814/2009 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от И. Й. Й. срещу ЗД [фирма], [населено място] искове за прогласяване нищожността на сключено между страните споразумение от 20.05.2009 г., поради противоречие със закона- чл.211 КТ- защото със споразумението се търси пълна имуществена отговорност по ред, различен от съдебния; както и поради заобикалянето му- защото въз основа на споразумението с нотариална заверка на подписите, ответникът се е снабдил в заповедна производство с изпълнителен лист за сумата, посочена в него.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма], [населено място] в писмения отговор, подаден чрез юрисконсулт Я. Н. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че формулираните в изложението въпроси не са обусловили изхода на делото, както и, че от приложените решение не се установява противоречиво разрешаване от съдилищата на същите, нито те са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение Софийски градски съд е приел, че предявените от И. Й. Й. искове за прогласяване нищожност на сключеното между страните на 20.05.2009 г. споразумение за възстановяване на вреди, установени от работодателя и изразяващи се в липси, във връзка със съществувалото преди подаване на исковата молба трудово правоотношение са неоснователни. Изложил е съображения, че със споразумението по същество се реализира пълна имществена отговорност на работника по отношение на вреди претърпяни от работодателя по см. на чл.211 КТ. Приел е, че доколкото споразумението не се оспорва по реда на чл.193 ГПК откъм истинността му и положения подпис следва да се приеме, че изявленията в него принадлежат на страните по делото. Приел е, че е изразено от работника съгласие за съществуването на липси вследствие на ревизията в размер на 49 000 лв. и поемане на задължение да я възстанови. Според съда допустимо е със споразумение страните по едно трудово право да определят параметрите на пълната имуществена отговорност на работника, тъй като предвидения особен ред за осъществяване на пълната имуществена отговорност не означава забрана работникът и работодателя доброволно да определят размера на вредите и начина на възстановяване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по въпросите: следва ли да бъде спряно производството по делото от въззивния съд при наличие на преюдициален спор; следва ли съдът в решението си да отговори на всички искания и възражения на страните, включително и на искания за наличие на основание за спиране на производството по делото; след прекратяване на трудовото правоотношение и при спор между страните възможно ли е работодателят, въз основа на извънсъдебно споразумение да предяви претенция по общия исков ред или пълната имуществена отговорност може да се реализира само по реда на чл.207 КТ, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Цитирана е съдебна практика.
По въпроса следва ли да бъде спряно производството по делото от въззивния съд при наличие на преюдициален спор се поддържа че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в противоречие с даденото в ТР №1/2001 г. ОСГК на ВКС разрешение, въззивният съд оставил без уважение искането за спиране на производството по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. С даденото в ТР №1/2001 г.на ОСГК на ВКС разрешение е прието, че съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното при наличие на обуславящо дело, за което съдът следи служебно. Когато основанието за спиране е съществувало пред въззивния съд, но той е постановил решението си без да спре делото, при обжалване пред ВКС съдебният акт подлежи на обезсилване като недопустим, като делото би се върнало за ново разглеждане с оглед спирането му до отпадане на процесуалната пречка за упражняване правото на иск. В случая въззивният съд е приел, че по образуваното по молба на ЗД [фирма], [населено място] дело и настоящото няма връзка на преюдициалност и е оставил без уважение молбата за спиране на производството. Изводът на съда, че образуваното по молба на ЗД “Е.” Ад, [населено място] дело пред Софийски районен съд не е обуславящо за изхода на спора по настоящото дело не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика. Това е така, защото дружеството е предявило срещу жалбоподателя установителен иск по чл.422 ГПК- за установяване наличието на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, въз основа на сключеното споразумение, предмет на исковете за нищожност по настоящото дело, т.е. този иск не е обуславящ за изхода на спора по настоящото дело, а обратно – той е обусловен от изхода по настоящото дело. Затова, даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По въпроса следва ли съдът в решението си да отговори на всички искания и възражения на страните, включително и на искания за наличие на основание за спиране на производството по делото не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с обстоятелството, че въззивния съд в решението си не е изложил съображения по въпроса за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В задължителната съдебна практика, включително и цитираната от жалбоподателя се приема, че съдът трябва да обсъди всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението. В случая въззивният съд е изпълнил задължението си като в съобразителната част на решението е изложил мотиви относно исканията и възраженията на страните. По искането за спиране на производството по делото съдът се е произнесъл с нарочно определение в открито съдебно заседание, проведено на 6.06.2012 г. По тези съображения, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По въпроса- след прекратяване на трудовото правоотношение и при спор между страните възможно ли е работодателят, въз основа на извънсъдебно споразумение да предяви претенция по общия исков ред или пълната имуществена отговорност може да се реализира само по реда на чл.207 КТ не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на исковете. Съдът е приел, че няма законова пречка страните да сключат извънсъдебно споразумение, с което да определят размера на вредата и начинът на нейното възстановяване. Съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разрешение правният въпрос от значение за изхода на делото е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Останалите доводи развити в изложението касаят обосноваността на съдебния акт, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси, за която не е обоснована необходимост от нейната промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответната страна следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 200 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4756 от 28.06.2012 г. по гр.д. № 15547/2011 г. на Софийски градски съд.
Осъжда И. Й. Й. от [населено място], Софийска обл., [улица] да заплати на ЗД [фирма], [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 200 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: