3
гр. д. № 1526/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 656
София, 28.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 31 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1526/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Г. П. Н. и Н. Д. Н., двамата от [населено място], срещу решение от 01.07.2010 г. по гр. д. № 402/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е обезсилено решение по гр. д. № 738/2009 г. на Велинградски РС, като недопустимо – постановено по недопустими поради липса на правен интерес обективно съединени искове. К. довод е за необоснованост на извода за недопустимост на иска.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на тази по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос от значение за изхода на спора – налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответник, който противопоставя вещни права върху имота, основани на недействителен договор. Вторият разрешен процесуален въпрос е за това допустим ли е иск за установяване относителна недействителност на договор за отстъпване право на строеж от единия съсобственик на имота без участието на другия.
Не е релевирана конкретна предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което следва, че се поддържа наличието на общите предпоставки за допускане касационна проверка на решението.
Ответницата по касация намира жалбата за неоснователна.
Третото лице помагач [община], намира жалбата за основателна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Касаторите обуславят интереса си от предявените обективно съединени искове с това, че са придобили право на собственост на апартамент в сграда построена в общински УПИ І-1481, в кв. 71 по плана на [населено място], ведно с правото на строеж за него. Те са закупили от общината правото на собственост върху припадащата им се 1/6 и част от терена на основание чл. 35, ал. 2 ЗОбС) в редакцията от ДВ бр. 101/2004 г.) през 2006 г.
През 2007 г. общината е учредила в полза на ответницата право на строеж за един гараж в УПИ І-1481 (договор от 26.07.2007 г., сключен на основание чл. 38, ал. 4, т. 5 ЗОбС), а с друг договор от 27.12.07 г., сключен на основание чл. 35, ал. 2 ЗОбС е закупила от общината правото на собственост за 5,4362/639 ид. ч. от същия УПИ, съответстващи на отстъпеното право на строеж. Събрани са доказателства за това, че М. Д. през 2004 г. е придобила право на собственост върху апартамент в сградата, построена в УПИ І-1481 както и че отстъпеното право на строеж за гараж не е реализирано, тъй като издаденото разрешение за строеж е било отменено със заповед от 25.01.2008 г. на главния архитект на общината, издадена на основание чл. 42, ал. 2 ЗУТ, издадена по искане на касаторите.
Законосъобразен е извода на съда, направен въз основа фактите по делото и възражението на ответниците, че ищците нямат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. С упражняването правото да се изкупи припадащата се част от общинската земя, съответстваща на правото на строеж на апартамента (молба вх. № 032-02-1715 от 5.09.1996 г. и на учреденото право на строеж за един гараж (молба вх. № 032-02-1799 от 23.07.2007 г.), не се накърняват правата на ищците върху същия имот. Общината е могла да продаде на ответницата правото на собственост върху толкова идеални части от УПИ, колкото съответстват на притежаваното от нея право на строеж за придобития апартамент в сградата, построена в същия имот. Извършеното разпореждане е с част по-малка от тази, на която ответницата има право, поради което следва да се счита за валидно, независимо посоченото друго основание за продажба. Това разпореждане не засяга правата на касаторите в имота, тъй като те не биха могли да придобият право на собственост върху терена за част по-голяма от продадената им, което следва от основанието по § 1 от ПМС № 235 от 19.09.1996 г. за изменение и допълнение на ППЗДС и ППЗОбС.
Процесуалният въпрос дали е налице интерес от предявения при условията на обективно съединяване иска за обявяване за относително недействителен договора (съгласно уточнението направено от касаторите- ищците във въззивната им жалба) за отстъпване право на строеж на гараж в съсобствен УПИ, сключен само от един от съсобствениците, в случая общината, е разрешен също в съответствие със закона и формираната практика по него, относно наличието на абсолютна процесуална предпоставка – правен интерес от иска. Такъв не е налице тъй като дори и сключеният договор да е недействиетелен, то това не би рефлектирало в правната сфера на касаторите. Съобразно изложеното не е налице основание общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.07.2010 г. по гр. д. № 402/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: