Определение №656 от по ч.пр. дело №615/615 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 656

гр.София, 15.11.2011г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N615 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 16.09.2011г. по гр.д.№ СП-145/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.07.2011г. по гр.д.№ С -128/2011г. на ОС Монтана за допускане обезпечение на бъдещ иск.
Жалбоподателят – Д. Г. А. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК и да сеотмени обжалваното определение като неправилно.
Ответникът К. моли да не се допуска до касационно обжалване въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 274, ал.4 ГПК, приема за установено следното:
Комисията за установяване имущество придобито от престъпна дейност /К./ е поискала с молба от 25.07.2011г. да се допусне обезпечение на бъдещ иск за отнемане имущество придобито от престъпна дейност срещу Д. Г. А. е [фирма], чрез налагане на възбрана върху недвижими имот и запори върху товарен автомобил и ремаркета. С определение от 25.07.2011г. по гр.д.№ С-128/2011г. ОС Монтана е допуснал исканото обезпечение.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението, като е приел че са налице предпоставките на чл.396, ал.1 ГПК, вр. с чл.22 ЗОПДИППД. Съдъте приел, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение, свързани с вероятната основателност на бъдещия иск по чл.28 ЗОПДИППД, тъй като представените доказателства установяват вероятното придобиване на имуществото от престъпна дейност. Приел е, че посочената в решението на Комисията оценка на имуществото установява значителната му стойност, а нейното конкретно оспорване може да бъде извършено от страната в бъдещото исково производство по чл.28 ЗОПДИППД.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е дал отговор на материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а именно за начина по който следва да се даде оценка на имуществото по чл.4 ЗОПДИППД.
С оглед фактите по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният от жалбоподателя въпрос е разрешен от съда в съответствие с практиката на ВКС, според която имуществото е на значителна стойност, ако в резултат на извършените от комисията проверки за обстоятелствата по чл.18, ал.1 от закона за проверявания период на проверяваното лице са събрани писмени доказателства, съдържащи данни за извод, че придобитото от него недвижимо и движимо имущество към датата на придобиване надхвърля размера на установените му доходи най –малко със сума от 60 000 лв. или 400 минимални работни заплати към датата на влизане в сила на закона, като в производството по обезпечение на иск по чл.22 ЗОПДИППД се проверява само наличие на предпоставките по чл.3 от същия закон. Съдът следва да преценя и да се произнася само по въпроса за наличието или не на предвидените в ГПК и в ЗОПДИППД предпоставки за допускане на исканото от Комисията обезпечение, без да изследва въпроси, свързани с евентуалния начин на бъдещото удовлетворение, които имат значение за последващите във времето действия на Комисията по изпълнение и зависят от други фактори-успешно провеждане на иск по чл.28 ЗОИДИППД, в който смисъл е и даденото разрешение в задължителна по смисъла на т.2 ТР№2/2010г. на ОСГК и ТК на ВКС практика – определение от 20.04.2010г. по гр.д.№173/2010г.ІІІ г.о. на ВКС и определение от 15.06.2010г. по гр.д.№368/2010г. ІІ ТО на ВКС. Ограничаването на законните права на ответника по иска, по който се допуска обезпечението, следва да е оправдано с оглед целта на обезпечителното производство – да осигури възможност за реализиране правата на ищеца, без да се засяга правната сфера на ответника повече, отколкото е необходимо за постигането на тази цел. В случая въззивният съд, като е направил именно такава преценка, за да приеме, че е налице обезпечителна нужда, тъй като без обезпечението за ищеца по бъдещия иск ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по бъдещото позитивно съдебно решение, предвид възможността с разпоредителни сделки с имуществото. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на соченото основание, тъй като не липсва практика по поставения въпрос от жалбоподателя, нито съществуващата такава е неправилна, за да се налага нейната промяна.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.09.2011г. по гр.д.№ СП-145/2011г. на Софийски апелативен съд, по жалба на Д. Г. А., на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар