О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
гр.София, 24.06.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1696 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Обжалвано е решение от 29.07.2009г., постановено по гр.д. №195/2009г. на Габровски окръжен съд, с която след като частично е отменено решение от 27.04.2009г., постановено по гр.д. №93/2009г. на Сливенски районен съд, е уважен предявения от Д. И. И. и И. Н. П., двамата от гр. Г., срещу П. С. Я. от гр. С., иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата 5694,34лв. и е отхвърлен предявения от тях срещу същия ответник иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 5000лв.
Решението е обжалвано от Д. И. И. и И. Н. П. в отхвърлителната част. Касаторите считат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решението е обжалвано от П. С. Я. в осъдителната част. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения от Д. И. И. и И. Н. П. срещу П. С. Я. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата 5694,34лв. и е отхвърлен предявения от тях срещу същия ответник иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 5000лв.
Касаторите не са посочили правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и по двете жалби, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това, позоваването на приложените от касаторите-ищци решение №5 от 25.01.1995г. по гр.д. №984/1994г. на ВС, Vг.о. и решение №82 от 03.02.1995г. по гр.д. №1041/1994г. на ВС, Vг.о. е неоснователно, тъй като между тях и въззивното решение няма противоречие относно функциите на неустойката. Изложени са доводи за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
В изложението на основанията за касационно обжалване на касатора-ответник също са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него осъдителна част – за неправилна квалификация на иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вместо по чл.258, вр. чл.79 от ЗЗД и за неправилно недопускане на ангажирани от него доказателства. Тези доводи не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Те са относими към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Отделно, в т.8 от приложеното от касатора ППВС №1/1979г. са дадени разяснения, че субсидиарен е само искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД, а не и исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД, поради което доводите, че субсидиарен е и искът по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД не се подкрепят от посочената от самия касатор съдебна практика. Позоваването на решеине №15 от 03.02.1959 по гр.д. №135/1957г. на ОСГК на ВС също е неоснователно, тъй с него е разрешен въпросът кога настъпва развалянето на бъдещи покупко-продажби на недвижими имоти. С въззивното решение обаче такъв въпрос не е разрешен.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.07.2009г., постановено по гр.д. №195/2009г. на Габровски окръжен съд, по касационни жалби на Д. И. И. и И. Н. П., и на П. С. Я..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: