О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 22.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.06.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 367/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. К. О. против решение №1555/02.12.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1963/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №2096/29.06.2009г. по гр.д. №9296/2007г. по описа на Варненски районен съд и вместо него е постановено:приема за установено по отношение на Н. К. С., че Й. Д. О. и С. К. О.- К. не са собственици на описания в решението недвижим имот,на основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,тъй като решението на ПК №602/25.03.1999г. прави ищеца собственик и е следвало да предяви иск по член 108 от ЗС,решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Наред с това,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,като неоснователно и в противоречие с практиката на ВКС е направил извод,че е налице идентичност между имота притежаван от ищеца-описан в предварителен договор обявен за окончателен от 06.03.1952г. и процесния имот,които изводи са довели до необоснованост на решението,като се позовава на решение по гр.д. №624/2008г. по описа на ВКС,ІVго,както и на определения,постановени по посочени частни производства по описа на ВКС.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба Н. К. Н. ,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
Основание за допускане на касационно обжалване,съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.2,е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,с тълкувателни решения на ОСГКТК,на общото събрание на гражданската колегия,на общото събрание на търговската колегия на ВКС или решение,постановено по реда на член 290 от ГПК,каквито не се посочват от касатора в изложението.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че на първоначалния ищец К. С. ,починал в процеса на произвоството и заместен от законните си наследници,с решение на ПК В. №602 от 25.03.1999г. е признато правото на собственост в съществуващи,реални граници на нива от 1,800 дка,находяща се в терен по параграф 4 на В. в местн. ДЮЗ ГЕРЕН,който имот включва пл. №1235 и част от пл. №1234 от КП”А” ,като ответниците се легитимират като собственици на този имот по договор за замяна по реда на ТПС,в полза на наследодателя им с н.а. №198/1965г. Съдът е приел,че правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск се обосновава на липсата на завършена реституционна процедура,тъй като административния орган е признал само правото на възстановяване на процесния имот и липсва издадена заповед на кмета по реда на параграф 4 к ал.7 от ЗСПЗЗ,в която се описва местоположението,границите и съседите на възстановения имот и към която се прилага скица на имота,поради което не разполагат с правото да предявят ревандикационен иск.
Във връзка с произнасянето на съда по процесуалноправния въпрос за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,касаторът се позовава на решение №1109/09.07.2003г. по гр.д. №1890/2002г. по описа на ВКС,Vго,според което липсва правен интерес от предявяване на установителен иск,когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск. Това решение е постановено по реда на отменения ГПК,поради което следва да се приеме че соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е в хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК-съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с такова влязло в сила решение,по същия правен въпрос. В настоящия случай обаче не е налице такова противоречие,тъй като възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот се намира в терен по параграф 4 и за неговата индивидуализация е необходимо да е налице завършена процедура с издаването на заповед на кмета по реда на този закон,а при липса на такава индивидуализация предявяването на иск по член 108 от ЗС не е възможно,тъй като липсва годен обект за такава защита. Ето защо,касационният съд намира,че не е налице горепосоченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Във връзка с поставения материалноправен въпрос относно идентичността на имота,наведените доводи в изложението на касатора,не се отнасят до предвиденото в член 280 ал.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване. Със същите всъщност се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1555/02.12.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1963/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. К. О. да заплати на Н. К. Н. сумата 100 лева/сто лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: