Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 01.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 6699 /2014 г.:
Производство по чл.274,ал.3 вр. чл.83,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. Д. срещу определение № 14188 от 07.07.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 6110 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о. ІІ а възз. с-в. в частта, с която с него е потвърдено определение от 03.07.2013 г. по гр.д. № 44277 /2012 г. на СРС, 64 с-в., с което е оставено без уважение искане на Т. Д. за освобождаване от държавна такса в размер на 50 лева за въззивно обжалване. Жалбоподателят излага доводи за наличието на основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и за неговата незаконосъобразност.
Насрещната страна [фирма] не е подала отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима съобразно правилото на чл.274,ал.3,т.1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Настоящият състав установи следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е отразил в мотивите си, че споделя изцяло мотивите на СРС. От представената декларация за материално и гражданско състояние на жалбоподателя (Т. Д.) се установява, че е налице семеен доход от 500 лева и недвижимо имущество, а същевременно същият е упълномощил и адвокат с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Поради което и като е взел предвид минималния размер на дължимата държавна такса – 50 лева, както и всички обстоятелства по чл.83,ал.2,т. 1- 6 ГПК въззивният съд е приел извода, че не са налице предпоставките за освобождаване от заплащането на държавна такса.
Първоинстанционният съд, към чиито мотиви въззивният е препратил, е приел също, че Д. не е представил доказателства за всички обстоятелства, подлежащи на доказване в производството по чл.83,ал.2 ГПК и че предвид декларираните обстоятелства, че притежава недвижим имот, а съпругата му получава заплата в размер на 500 лева, е във възможностите му да си плати държавната такса, която е 50 лева.
От приложеното дело е видно, че молителят е роден през 1969 г. (на 44 г. към момента на подаване на молбата), а от представената от него декларация е видно още, че е в добро здравословно състояние, притежава процесния апартамент, който е на различен адрес от посочения от него в декларацията му постоянен адрес.
Частният жалбоподател извежда следния процесуалноправен въпрос: Представлява ли заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство основание да бъде отказано искане по чл.83,ал.2 ГПК при наличие на доказателства, че жалбоподателят не разполага със средства за заплащане на държавна такса, за който твърди, че е разрешен в противоречие с определения на ВКС, постановени на основание чл.274,ал.3,т.2 ГПК : № 612 /12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564 /2010 г.., ІІ т.о. и № 318 /12.07.2012 г. по ч.гр.д. № 293 /2012 г. на ІІ г.о., с които е прието, че заплатените средства за адвокатска защита следва да бъдат взети предвид, но сами по себе с не биха могли да обосноват извод за липса на основание за признаване на право от освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и че съдът следва да извърши преценката си с оглед на всички обстоятелства, изброени в чл.83,ал.2 ГПК.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, който е препратил и към мотивите на първоинстанционния (по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК), въпросът не е обуславящ, доколкото съдът не е приел, че молителят не разполага със средства за заплащане на държавна такса, а обратното – че разполага. Обуславяща е само първата част от въпроса – дали самото заплащането на адвокатско възнаграждение представлява основание да бъде отказано искане по чл.83,ал.2 ГПК. Този въпрос не е разрешен в противоречие с посочените две определения, в които е прието, че преценката следва да бъде съвкупна и основана на всички обстоятелства, предвидени в чл.83,ал.2 ГПК.
По-конкретно : В определението по ч.т.д. № 564 /2010 г., ІІ т.о. е прието, че при разглеждане на молба за освобождаване от дължима държавна такса (по чл.83,ал.2 ГПК ) съдът следва да прецени налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса в производството по делото; съдът следва да съпостави семейното и материално положение и имотното състояние на молителя с пълния размер на дължимата държавна такса; обстоятелството, че молителят е внесъл адвокатско възнаграждение, не е основание за отказ да се признае правото му на освобождаване от държавна такса. В определението по ч.гр.д. № 293 /2012 г. на ІІ г.о. е прието, че разходите на молителя за адвокатска защита следва да бъдат взети предвид, но сами по себе си не биха могли да обосноват извод за липса на основание за признаване на правото за освобождаване от държавна такса, че съдът следва да извърши преценката си с оглед на всички обстоятелства, изброени в чл.83,ал.2 ГПК.
В случая, съдът е взел предвид заплатеното адвокатско възнаграждение като едно от релевантните обстоятелства, но е основал преценката си на всички предвидени от ГПК обстоятелства, които имат значение за възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса, която е в минимален размер. Такива обстоятелства са и, че молителят е в работоспособна възраст, трудоспособен, не са представени доказателства, нито се декларира да страда от заболявания, които да препятстват работоспособността му, респ. възможността му да реализира доходи и разполага с недвижимо имущество на различен адрес от постоянния му (според декларацията). Поради което и изводът на въззивния съд е съобразен с установената съдебна практика, че преценката следва да е конкретна и съобразена с предвидените в чл.83,ал.2 ГПК обстоятелства.
Поради изложеното изведеният въпрос не представлява основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 14188 от 07.07.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 6110 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о. ІІ а възз. с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.